— Сигурно беше новата бензиностанция на „Шел“, която построиха на „Нийланд“. Тази, която използват всички таксита и туристически автобуси. Взривът дойде точно от там.
Клей нямаше представа дали чиновникът е прав, защото не подушваше миризмата на горящ бензин (поне засега), ала опитното му око забеляза как обширен триъгълник от града лумна като гигантска факла.
— Може ли един модерен град да изгори? — обърна се към Том. — Град, който е построен предимно от бетон, стомана и стъкло? Може ли да изгори, както е изгорял Чикаго през 1871 година, след като кравата на мисис О’Лиъри ритнала фенера?
— Това с кравата на Кейт О’Лиъри не е нищо повече от градски фолклор — каза Алис и потри челото си с длан, сякаш я мъчеше тежко главоболие. — Госпожа Майърс ни го каза в часовете по американска история.
— Че защо да не може? — вдигна рамене Том. — Виж какво стана със Световния търговски център, след като самолетите се врязаха в него.
— Самолети, пълни с гориво — уточни Рикарди. Произнасянето на думата „гориво“ сякаш подейства като зловещо заклинание, защото в същия миг миризмата на горящ бензин атакува обонянието им.
— Явно сте прав за бензиностанцията — въздъхна мъжът с костюма от туид.
Онзи не каза нищо. Приближи се до вратата между вътрешния кабинет и антрето, отключи я и широко я отвори, фоайето изглеждаше пусто, мрачно и някак си смалено. Рикарди подсмръкна, после затвори вратата и отново превъртя ключа:
— Вече не е толкова силна!
— Ще ви се — подхвърли Клей. — Или обонянието ви е свикнало с миризмата.
— Мисля, че Рикарди е прав — намеси се Том. — Духа силен вятър от запад, което означава, че въздухът се движи към океана и ако взривът наистина идва от новата бензиностанция — тази на ъгъла на „Нийланд“ и „Уошингтън“, която е в съседство с медицинския център…
Читать дальше
— Да, същата, — прекъсна го плешивият служител. На лицето му бе изписано мрачно задоволство. — А какви протести имаше по време на строежа й.
Мъжът с италианските мустачки обаче продължи:
— …следователно болницата в момента гори заедно с всички, които се намират вътре.
— Но това е ужасно! — извика Алис и притисна с длан устните си.
— Да, така е — каза мрачно Том. — А до нея пък се намира „Уонг“
10
10 Арт-център, под чието крило има няколко театъра, опера и балет, известен с образователните си младежки програми. — Б. пр.
. Ако вятърът не утихне до залез слънце, всички сгради източно от Мас Пайк
11
11 „Мас Пайк“ — магистрала, дълга над 200 километра, която обхваща Масачузетс от Западен Стокбридж до международното летище „Лоугън“ в Бостън. — Б. пр.
до довечера ще станат на въглен.
— Намираме се на запад от тях — отбеляза Рикарди.
— Значи сме в безопасност — заключи Клей.






