ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Ела, която беше проследила цялата сцена иззад близкия храст, догони господарката си на портичката.

— Нали ви казах да почакате още малко! Той ви е сърдит и не пожела да ви изслуша.

Когато Лилиан мина покрай нея и изчезна в един тъмен коридор в кухненското крило, Ела се уплаши не на шега. Тя се втурна да търси господарката си и я намери да хълца отчаяно в един ъгъл. За първи път Лилиан изпитваше истинска мъка.

— Искам го… Искам Гевин… Не мога да понасям другите, мъже!

Ела се опита да я успокои, но не можа.

— Добре, ще го имате — рече най-после тя.

Лилиан вдигна глава и я погледна с подути от плач очи.

— Обещаваш ли ми?

Ела кимна тържествено.

— Нима не съм ви давала каквото сте поискали?

Лилиан се усмихна през сълзи.

— Така е. Нали ще ми доведеш Гевин? Закълни се!

Ела вдигна ръка към сърцето си. Не можеше да понесе мъката на любимката си. А когато Лилиан извика щастливо и се хвърли на шията й, от очите й закапаха сълзи.

— Върнете се в стаята си. Ще изберем нова рокля, за да станете още по-красива.

Джудит видя как Гевин се срещна с любовницата си и сърцето й спря да бие.

— Джоан, трябва да говоря с краля — промълви с мъка тя и се обърна. Не можеше да понесе гледката. — Помогни ми да се облека.

Час по-късно лейди Аскот слезе в залата, облегната на ръката на прислужницата си. Един млад мъж се втурна към нея и поздрави със сияеща усмивка.

— Аз съм Алън Феърфакс. Помните ли ме, скъпа госпожо?

— Разбира се. — Джудит го дари с морна усмивка. — Благодаря ви за любезността.

— Желаете ли да говорите с краля?

Джудит кимна сериозно. После се опря на ръката на Алън и го остави да я отведе в кралските покои. Двамата влязоха в елегантно обзаведено помещение с копринени тапети и дебели персийски килими.

Кралят седеше зад писалището си. Като я видя, веднага скочи и побърза да я подкрепи.

— Не биваше да ставате толкова скоро — прошепна загрижено той.

— Трябва да поговоря с вас по много важен въпрос, Ваше величество.

Кралят кимна. Алън се поклони и побърза да излезе.

— Е, какво ви тежи на сърцето? — попита бащински Хенри.

Джудит сведе глава.

— Искам да разтрогна брака си.

Кралят помълча малко.

— Въпросът наистина е сериозен. Какво основание имате да ми отправите тази молба?

— Изневяра — отговори едва чуто Джудит.

Кралят я погледна изпитателно.

— Ако посочите тази причина, никой от двама ви няма да има право на повторен брак.

— Аз и не желая да се омъжвам. Ще вляза в манастир, както беше решено още много отдавна.

— А Гевин? Нима ще му отнемете правото да се ожени и да има синове?

— Не — прошепна задавено Джудит. — Той е свободен да прави каквото иска.

— Тогава трябва да намерим друга причина за разтрогването на брака. — Кралят се отпусна на стола си. — Лейди Лилиан Чатауърт ли е причината за развода? — попита съчувствено той.