Ела, която беше проследила цялата сцена иззад близкия храст, догони господарката си на портичката.
— Нали ви казах да почакате още малко! Той ви е сърдит и не пожела да ви изслуша.
Когато Лилиан мина покрай нея и изчезна в един тъмен коридор в кухненското крило, Ела се уплаши не на шега. Тя се втурна да търси господарката си и я намери да хълца отчаяно в един ъгъл. За първи път Лилиан изпитваше истинска мъка.
— Искам го… Искам Гевин… Не мога да понасям другите, мъже!
Ела се опита да я успокои, но не можа.
— Добре, ще го имате — рече най-после тя.
Лилиан вдигна глава и я погледна с подути от плач очи.
— Обещаваш ли ми?
Ела кимна тържествено.
— Нима не съм ви давала каквото сте поискали?
Лилиан се усмихна през сълзи.
— Така е. Нали ще ми доведеш Гевин? Закълни се!
Ела вдигна ръка към сърцето си. Не можеше да понесе мъката на любимката си. А когато Лилиан извика щастливо и се хвърли на шията й, от очите й закапаха сълзи.
— Върнете се в стаята си. Ще изберем нова рокля, за да станете още по-красива.
Джудит видя как Гевин се срещна с любовницата си и сърцето й спря да бие.
— Джоан, трябва да говоря с краля — промълви с мъка тя и се обърна. Не можеше да понесе гледката. — Помогни ми да се облека.
Час по-късно лейди Аскот слезе в залата, облегната на ръката на прислужницата си. Един млад мъж се втурна към нея и поздрави със сияеща усмивка.
— Аз съм Алън Феърфакс. Помните ли ме, скъпа госпожо?
— Разбира се. — Джудит го дари с морна усмивка. — Благодаря ви за любезността.
— Желаете ли да говорите с краля?
Джудит кимна сериозно. После се опря на ръката на Алън и го остави да я отведе в кралските покои. Двамата влязоха в елегантно обзаведено помещение с копринени тапети и дебели персийски килими.
Кралят седеше зад писалището си. Като я видя, веднага скочи и побърза да я подкрепи.
— Не биваше да ставате толкова скоро — прошепна загрижено той.
— Трябва да поговоря с вас по много важен въпрос, Ваше величество.
Кралят кимна. Алън се поклони и побърза да излезе.
— Е, какво ви тежи на сърцето? — попита бащински Хенри.
Джудит сведе глава.
— Искам да разтрогна брака си.
Кралят помълча малко.
— Въпросът наистина е сериозен. Какво основание имате да ми отправите тази молба?
— Изневяра — отговори едва чуто Джудит.
Кралят я погледна изпитателно.
— Ако посочите тази причина, никой от двама ви няма да има право на повторен брак.
— Аз и не желая да се омъжвам. Ще вляза в манастир, както беше решено още много отдавна.
— А Гевин? Нима ще му отнемете правото да се ожени и да има синове?
— Не — прошепна задавено Джудит. — Той е свободен да прави каквото иска.
— Тогава трябва да намерим друга причина за разтрогването на брака. — Кралят се отпусна на стола си. — Лейди Лилиан Чатауърт ли е причината за развода? — попита съчувствено той.






