ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Джудит го погледна изненадано. — Тази дама е вдовица и вие смятате, че Гевин е готов да се ожени за нея?

— Да, Ваше величество.

Кралят смръщи чело.

— Не обичам разводите. От друга страна обаче, не искам да ви гледам нещастна. Дайте ми малко време да размисля. Ще поговоря и с другите засегнати и тогава ще взема решение. Алън! — извика той. — Отведете дамата в покоите й!

Алън влезе веднага в стаята и подаде ръка на Джудит.

— Лейди Джудит изглеждаше много тъжна — отбеляза съжалително кралицата, която беше влязла незабелязано в стаята. — Бедничката, нали загуби детето си…

— Тя ме помоли да анулирам брака й.

— Господи! — Кралицата го погледна изумено. — Та аз не съм виждала други съпрузи да се обичат като тях! Вярно е, че понякога се карат, но това се случва с всички влюбени. Колко пъти съм виждала как лорд Гевин вдига жена си на ръце и я целува страстно.

— За съжаление лейди Джудит не е единствената жена, която той дарява с целувките си. Узнах, че преди да се ожени за лейди Джудит, Гевин е молил за ръката на Лилиан Чатауърт. Това е основателна причина за развод. Ако той все още иска онази жена…

Читать дальше

— За него не знам, но тя със сигурност го иска. Преследва го като фурия и е готова на всичко, за да го има. — Кралицата разказа на краля последните слухове, които се носеха между придворните. Лилиан беше виновна за падането на Джудит и смъртта на детето й.

— Не ми е приятно, когато в двора ми се случват такива неща! — изръмжа кралят. Ала бързо се успокои и дори се засмя. — Бедният Гевин! Не ми се иска да съм на негово място. — Челото му отново се сбърчи. — Не мога да разбера защо лейди Лилиан се е омъжила за онзи Чатауърт! Трябва да си изясня някои неща. Ще поговоря е Гевин и с лейди Лилиан.

След около два часа Гевин се втурна като хала в стаята на Джудит. Лицето му беше разкривено от гняв. Джудит, която тъкмо се беше зачела в една книга, вдигна глава и го погледна спокойно.

— Защо си помолила краля да анулира брака ни? — изкрещя разярено Гевин.

— Защото така искам — отговори с твърд глас тя.

— И ще разкажеш на целия свят какво е станало между нас?

Джудит не го остави да се доизкаже.

— Готова съм да направя всичко, ако то ще ми помогне да се отърва от теб.

Гевин я погледна мрачно.

— Ти си невероятна! Никога не съм виждал толкова опърничаво същество. Защо не погледнеш и от другата страна? Защо не искаш да чуеш обяснението ми?

— А ти няма ли да разбереш, че аз никога няма да приема твоя начин на мислене! Очакваш от мен да те слушам и да търпя мълчаливо, когато ми изневеряваш. Направих го няколко пъти, но сега вече отказвам да търпя. Ще се разведа с теб и ще вляза в манастир. Ще живея живота, за който бях определена.

— Ще влезеш в манастир? — Гевин поклати невярващо глава. После се втурна към нея, вдигна я от стола и я отнесе на леглото.