ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Дамата показва благосклонността си към рицаря, като му дава панделка в своя цвят. Ние го наричаме залог.

— Тогава и аз ще ти подаря панделка — засмя се щастливо Джудит.

Рейн я погледна с благодарност и веднага коленичи. Бронята му заскърца тревожно.

— Това е голяма чест за мен.

Джудит свали тънкото було от главата си и развърза една от златните панделки, с които бяха стегнати плитките й. Очевидно слугините й знаеха, че ще й се наложи да се раздели с тях.

Тя завърза панделката на ръката на Рейн и той я погледна с блеснали очи. Едва беше свършила, когато Майлс се втурна забързано към тях и също коленичи пред снаха си.

— Не е редно да предпочетеш единия брат пред другия — проговори нежно той и отново я погледна по начин, който я правеше нервна и несигурна.

Джудит така и не бе успяла да разгадае погледите му. Ала днес вече не беше девица, а младоженка, преживяла първата си брачна нощ. Погледът на Майлс я накара да се изчерви. Тя сведе глава, за да скрие пламналото си лице, и бързо завърза панделката на ръката му.

Рейн не пропусна да забележи изчервяването й. Той се засмя гръмогласно и смушка брат си.

— Внимавай какво правиш, Майлс. Брат ми ще ни разкъса с поглед.

Гевин изпухтя презрително.

— Не ви ли омръзна да се правите на глупаци! Има достатъчно други жени. Вървете и си потърсете друг обект, пред когото да се пъчите с достойнствата си.

Джудит едва бе успяла да завърже панделката на Майлс, когато усети как пръстите на Гевин се впиха в китката й като железни клещи.

— Причиняваш ми болка! — изохка тя и се опита да се изтръгне от болезнената хватка, но напразно.

— Ще те заболи още повече, ако продължаваш да се държиш така — изръмжа ядно той. — Като… като лека жена!

— Какво? — Джудит забрави болката и в сърцето й лумна гняв. — Я се огледай! Ти да не си сляп? Всички дами дават на избраниците си панделки и дори накити. И тях ли ще определиш като леки жени? — Тя трепереше от ярост. — Но защо ли се чудя? Човек като теб, нечестен и фалшив, сигурно вярва, че и другите са като него. Може би и мен искаш да обремениш със собствените си пороци?

Очите му потъмняха. Тази жена го подлудяваше.

— Не те обвинявам, казвам само онова, което видях със собствените си очи. Ти дразниш мъжете — а аз не искам да се държиш като уличница със собствените ми братя. Седни тук и стой мирно, за да не ме разсърдиш още повече.

Той се обърна и се отдалечи. Джудит остана сама под балдахина, който носеше цветовете на семейство Аскот.

В първия момент тя беше като замаяна и не забелязваше какво става около нея. Никога нямаше да прости на Гевин тази несправедливост. Омразата й пламна с нова сила, очите й се напълниха с гневни сълзи.

Тя събра всичките си сили, за да се овладее, и се запъти към отреденото за нея място на пейките на Аскотови.