— Дамата показва благосклонността си към рицаря, като му дава панделка в своя цвят. Ние го наричаме залог.
— Тогава и аз ще ти подаря панделка — засмя се щастливо Джудит.
Рейн я погледна с благодарност и веднага коленичи. Бронята му заскърца тревожно.
— Това е голяма чест за мен.
Джудит свали тънкото було от главата си и развърза една от златните панделки, с които бяха стегнати плитките й. Очевидно слугините й знаеха, че ще й се наложи да се раздели с тях.
Тя завърза панделката на ръката на Рейн и той я погледна с блеснали очи. Едва беше свършила, когато Майлс се втурна забързано към тях и също коленичи пред снаха си.
— Не е редно да предпочетеш единия брат пред другия — проговори нежно той и отново я погледна по начин, който я правеше нервна и несигурна.
Джудит така и не бе успяла да разгадае погледите му. Ала днес вече не беше девица, а младоженка, преживяла първата си брачна нощ. Погледът на Майлс я накара да се изчерви. Тя сведе глава, за да скрие пламналото си лице, и бързо завърза панделката на ръката му.
Рейн не пропусна да забележи изчервяването й. Той се засмя гръмогласно и смушка брат си.
— Внимавай какво правиш, Майлс. Брат ми ще ни разкъса с поглед.
Гевин изпухтя презрително.
— Не ви ли омръзна да се правите на глупаци! Има достатъчно други жени. Вървете и си потърсете друг обект, пред когото да се пъчите с достойнствата си.
Джудит едва бе успяла да завърже панделката на Майлс, когато усети как пръстите на Гевин се впиха в китката й като железни клещи.
— Причиняваш ми болка! — изохка тя и се опита да се изтръгне от болезнената хватка, но напразно.
— Ще те заболи още повече, ако продължаваш да се държиш така — изръмжа ядно той. — Като… като лека жена!
— Какво? — Джудит забрави болката и в сърцето й лумна гняв. — Я се огледай! Ти да не си сляп? Всички дами дават на избраниците си панделки и дори накити. И тях ли ще определиш като леки жени? — Тя трепереше от ярост. — Но защо ли се чудя? Човек като теб, нечестен и фалшив, сигурно вярва, че и другите са като него. Може би и мен искаш да обремениш със собствените си пороци?
Очите му потъмняха. Тази жена го подлудяваше.
— Не те обвинявам, казвам само онова, което видях със собствените си очи. Ти дразниш мъжете — а аз не искам да се държиш като уличница със собствените ми братя. Седни тук и стой мирно, за да не ме разсърдиш още повече.
Той се обърна и се отдалечи. Джудит остана сама под балдахина, който носеше цветовете на семейство Аскот.
В първия момент тя беше като замаяна и не забелязваше какво става около нея. Никога нямаше да прости на Гевин тази несправедливост. Омразата й пламна с нова сила, очите й се напълниха с гневни сълзи.
Тя събра всичките си сили, за да се овладее, и се запъти към отреденото за нея място на пейките на Аскотови.






