ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Съпругът й не беше до нея, за да я представи на новите роднини. Е, добре, тя щеше да се справи сама.

Джудит вдигна гордо глава и сълзите й изсъхнаха.

— Лейди Джудит? — Мекият женски глас я стресна. Тя се обърна и смаяно се вгледа в крехката жена в монашеска одежда.

— Искам да се представя. Срещнахме се вчера, но не съм сигурна, че ме помните. Аз съм сестрата на Гевин. Името ми е Мери…

Мери гледаше угрижено след брат си. Не можеше да го разбере. И четиримата й братя — Гевин, Стивън, Рейн и Майлс — бяха винаги галантни към жените.

А ето че сега Гевин следеше жена си с мрачни погледи и в очите му святкаше гняв. Нито веднъж не й се усмихна. Скри се в шатрата на състезателите, макар че нямаше намерение да участва в турнира. Мери мислеше за брат си и невярващо клатеше глава.

Гевин сърдито си пробиваше път през навалицата. Отново и отново трябваше да се спира, защото някой непрекъснато го тупаше по рамото или стискаше ръката му и му честитеше женитбата и титлата.

Читать дальше

Той наближи шатрите и се вслуша замечтано в добре познатия звън на желязото. Походката му беше горда и отмерена. Никой не забелязваше, че в сърцето му бушува луд гняв.

Тази малка вещица! Толкова своенравна, толкова умна. Изпитваше огромно желание да я напердаши здравата и в същото време му се искаше да я грабне в обятията си и да я завлече в спалнята. Как благосклонно се усмихваше на братята му! Когато погледът й се устреми към него, той изпита чувството, че е нещо гадно, хлъзгаво и отвратително!

Това ли беше жената, която през нощта го бе целувала с дива, необуздана страст? Е, първо трябваше да употреби насилие, за да я направи своя. Първото им любене си беше чисто изнасилване и той го признаваше. Втория и третия път тя също бе направила опит за съпротива, но бързо беше омекнала.

Само след час тя се усмихваше прелъстително на братята му и им подаряваше златни панделки — златни като очите й.

Щом се любеше с такава страст с мъжа, когото ненавиждаше, каква ли щеше да бъде в леглото с човек, когото обичаше?

Защо не се усмихваше и на него така, както се усмихваше на братята му? При тази мисъл Гевин стисна ръце в юмруци. Беше му доставило удоволствие да я вземе насила, а сега се засягаше от хладните й погледи.

Той махна рязко с ръка и вдигна платнището на шатрата, в която се беше настанил Майлс. Тъй като брат му беше на арената, Гевин очакваше да намери шатрата празна. Вместо това завари вътре Лилиан, с плахо сведен поглед и треперещи устни. Появата й беше добре дошла за Гевин. Жената, която го гледаше с искрящи от гняв очи и го подлудяваше с горещото си тяло, можеше да върви по дяволите.

Лилиан беше такава, каквато трябваше да бъде всяка жена, мека и предана. Той я сграбчи и я зацелува с дива страст.