ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Ще си намериш друго богато момиче.

— Няма друга като нея! — изфуча разярено Уолтър. Рейвдаун го изгледа учудено и той се постара да обясни: — Нима не виждаш, че дъщеря ти е истинска красавица?

Робърт Рейвдаун плъзна поглед над множеството, огледа дъщеря си, която седеше под балдахина на Аскот, и замислено кимна.

— Вярно е, тя е най-красивата от всички. — Устата му се разкриви в жестока усмивка. — Но какво е красотата? Тя отминава бързо. Майка й също беше красавица, но само я погледни сега.

Уолтър не удостои с внимание жената, която се местеше нервно на стола си, готова всеки момент да избяга от нападките на съпруга си.

— Защо я държеше скрита от света? Искам да знам!

— Идеята беше на майка й. Но какво те интересуват моите работи? Я виж, турнирът започва!

Уолтър го сграбчи за рамото. Знаеше, че Рейвдаун е страхливец.

— Аз я искам за себе си, разбери! Никога не съм виждал такава жена. Тя трябва да ми принадлежи. Моите земи граничат с твоите. Аз съм най-подходящият мъж за нея. А ти… ти я криеше от мен!

Рейвдаун се намръщи и се освободи от хватката му.

— Ти ли си най-подходящият мъж за дъщеря ми? — попита иронично той. — Я погледни семейство Аскот, виж мъжете, които седят около дъщеря ми. Това са мъже, които създават синове. Погледни онзи висок сивокос мъж. Той има шестима. А Ралф, който седи до него, има пет. Хю пък…

— Какво общо има това с дъщеря ти? — изкрещя вбесено Уолтър.

— Мъжете от семейство Аскот имат много повече синове от всяка друга фамилия в страната. И то какви синове! Майлс, най-младият, вече има три момчета от слугините. Рейн се бие като същински дявол. Никой досега не го е победил. Стивън е само на двадесет и пет години, а вече предвожда собствената си войска в Шотландия. Гевин е най-големият от братята. Мъжът на моята дъщеря управлява сам бащиното си имение от шестнадесетата си година. Виждаш ли наоколо друг човек, който да е направил това, кажи ми? — Робърт присви очи и продължи с нарастващ гняв: — А сега идваш ти и ме питаш защо съм дал Джудит на такъв мъж! Тя ще ми роди внуците, които искам.

Уолтър побесня. Значи този стар глупак е искал внуци!

— И аз мога да й направя синове! — изръмжа гневно той.

Рейвдаун избухна в смях.

— Ти ли? Колко сестри имаш? Пет ли бяха или шест? Вече не мога да ги изброя. И какво си постигнал досега? Баща ти управлява имотите. Ти не правиш нищо, освен да ходиш на лов — за дивеч и за селски момичета. Я ме остави на мира. — Той махна с ръка и се отдалечи.

Уолтър беше обиден както никога в живота си. Рейвдаун нямаше право да се отнася така с него. В думите му имаше много истина, но Уолтър беше сигурен в себе си. Ако баща му беше починал толкова рано, и той като Гевин щеше да управлява самостоятелно земите си и да се справи не по-зле от него.