— Ще си намериш друго богато момиче.
— Няма друга като нея! — изфуча разярено Уолтър. Рейвдаун го изгледа учудено и той се постара да обясни: — Нима не виждаш, че дъщеря ти е истинска красавица?
Робърт Рейвдаун плъзна поглед над множеството, огледа дъщеря си, която седеше под балдахина на Аскот, и замислено кимна.
— Вярно е, тя е най-красивата от всички. — Устата му се разкриви в жестока усмивка. — Но какво е красотата? Тя отминава бързо. Майка й също беше красавица, но само я погледни сега.
Уолтър не удостои с внимание жената, която се местеше нервно на стола си, готова всеки момент да избяга от нападките на съпруга си.
— Защо я държеше скрита от света? Искам да знам!
— Идеята беше на майка й. Но какво те интересуват моите работи? Я виж, турнирът започва!
Уолтър го сграбчи за рамото. Знаеше, че Рейвдаун е страхливец.
— Аз я искам за себе си, разбери! Никога не съм виждал такава жена. Тя трябва да ми принадлежи. Моите земи граничат с твоите. Аз съм най-подходящият мъж за нея. А ти… ти я криеше от мен!
Рейвдаун се намръщи и се освободи от хватката му.
— Ти ли си най-подходящият мъж за дъщеря ми? — попита иронично той. — Я погледни семейство Аскот, виж мъжете, които седят около дъщеря ми. Това са мъже, които създават синове. Погледни онзи висок сивокос мъж. Той има шестима. А Ралф, който седи до него, има пет. Хю пък…
— Какво общо има това с дъщеря ти? — изкрещя вбесено Уолтър.
— Мъжете от семейство Аскот имат много повече синове от всяка друга фамилия в страната. И то какви синове! Майлс, най-младият, вече има три момчета от слугините. Рейн се бие като същински дявол. Никой досега не го е победил. Стивън е само на двадесет и пет години, а вече предвожда собствената си войска в Шотландия. Гевин е най-големият от братята. Мъжът на моята дъщеря управлява сам бащиното си имение от шестнадесетата си година. Виждаш ли наоколо друг човек, който да е направил това, кажи ми? — Робърт присви очи и продължи с нарастващ гняв: — А сега идваш ти и ме питаш защо съм дал Джудит на такъв мъж! Тя ще ми роди внуците, които искам.
Уолтър побесня. Значи този стар глупак е искал внуци!
— И аз мога да й направя синове! — изръмжа гневно той.
Рейвдаун избухна в смях.
— Ти ли? Колко сестри имаш? Пет ли бяха или шест? Вече не мога да ги изброя. И какво си постигнал досега? Баща ти управлява имотите. Ти не правиш нищо, освен да ходиш на лов — за дивеч и за селски момичета. Я ме остави на мира. — Той махна с ръка и се отдалечи.
Уолтър беше обиден както никога в живота си. Рейвдаун нямаше право да се отнася така с него. В думите му имаше много истина, но Уолтър беше сигурен в себе си. Ако баща му беше починал толкова рано, и той като Гевин щеше да управлява самостоятелно земите си и да се справи не по-зле от него.






