ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Какво беше виновен той, че баща му е жив и здрав?

В душата му покълнаха злобни мисли. Колкото по-дълго наблюдаваше гордите флагове на семейство Аскот с трите леопарда, толкова повече нарастваше ожесточението му срещу този нахален клан.

Гневът му вдъхна необходимия кураж. Трябваше да отиде под балдахина на Аскотови. Трябваше да говори с Джудит, да поседи до нея. Имаше право на това!

Джудит тресна толкова силно вратата на покоите си, че в къщата отекна глухо ехо.

Най-после първият й ден като омъжена жена свърши! Най-лошият ден в живота й.

Тя беше принудена да седи сама сред роднините му. Само един мъж се държа с нея като истински кавалер. Уолтър Демари. Той седна до нея и й обясни подробно организацията на турнира. Вниманието му й хареса.

Изведнъж се появи Гевин и й заповяда да тръгне с него. Джудит го послуша само защото не искаше да му прави сцена на публично място.

Двамата влязоха в шатрата на Рейн и там тя му каза недвусмислено мнението си за невъзможното му поведение. Изпита дълбоко удовлетворение, когато за първи път го видя да губи ума и дума.

Майлс се появи внезапно и я придружи обратно до балдахина на семейство Аскот. По-късно тя видя Гевин под ръка с Лилиан и улови триумфалния поглед на съперницата си.

Вечерята й се стори безкрайна. През цялото време трябваше да седи редом с Гевин и да се държи прилично. Когато един от музикантите възпя красотата й, тя го дари с ослепителна усмивка, макар че сърцето й беше студено като камък и тежеше в гърдите и.

После разчистиха масите и започнаха танците. Джудит танцува само веднъж с Гевин. След това той посвети вниманието си на други дами и я остави в ръцете на дръзките кавалери.

Читать дальше

Най-после можеше да се върне в стаята си.

— Искам да се окъпя — каза тя на Джоан. Трябваше да я измъкне от прегръдките на един тъмнокос младеж, за да изпълни нарежданията й. — Донеси ваната и гореща вода. Дано успея да измия мръсотията от деня — въздъхна уморено тя.

Джудит нямаше представа, че през целия ден Гевин е следил всяко нейно движение. Той я измъкна от Уолтър Демари, защото беше разбрал какво замисля този мъж. Тя беше твърде невинна, за да проумее, че с естественото си поведение само изкушава мъжете.

Той видя как Джудит се изкачи по стълбата и разбра желанието й да се оттегли. Тъкмо танцуваше с една дебела жена, която висеше на врата му като удавница.

Минаха още два танца, но Джудит не се върна. Тогава и Гевин напусна празненството и се качи в покоите й. Когато отвори вратата, намери жена си потопена до шията във вана с гореща вода. Косата й висеше като златен сноп. Лицето й беше зачервено.

При вида й Гевин спря да диша. Тази малка вещица не преставаше да го дразни и се противопоставяше упорито на волята му. И в същото време властно го привличаше.