ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Полулегнала във ваната, тя беше същинско олицетворение на невинността.

Изведнъж мъжът осъзна, че именно това е, което го привлича в нея. Точно такава я искаше. Какво го беше грижа, че тя го мрази? Тя беше негова, само негова. Сърцето му заби като лудо и той затвори тихо вратата.

Джудит не го видя, защото лежеше със затворени очи. Чу само шума на затварящата се врата и попита уморено:

— Ти ли си, Джоан?

Тъй като не получи отговор, тя отвори стреснато очи. Разгада правилно изражението на Гевин и се ядоса, че пулсът й се ускори.

— Остави ме сама! — проговори с мъка тя.

Без да отговори, Гевин се приближи до ваната. Ръката му се протегна и улови брадичката й. Джудит поиска да се изплъзне, но той беше по-силен. Устата му завладя устните й. Отначало грубо и брутално, после нежно и търпеливо. Ръката му се отпусна.

Джудит забеляза, че съпротивата й отслабва. Така ставаше винаги когато той проявеше нежност към нея. Гевин я пусна и погледна дълбоко в златните очи, които светеха с мек блясък. Омразата беше забравена. Телата им говореха на свой собствен език.

Гевин коленичи до ваната и ръката му помилва тила й. Устните му отново намериха нейните, докато пръстите му нежно изследваха шията й.

Кожата й беше мокра и топла и засилваше страстта му. Той искаше да я има, но още повече искаше да удължи удоволствието. Великолепното й тяло ухаеше на рози.

Трябваше да я види, да се наслади на красотата й. Той вдигна Джудит от ваната и я уви в приготвената хавлия. Тя не се съпротивляваше. Не говореше, защото разбираше, че думите само ще разрушат прекрасната магия.

Гевин беше толкова мил с нея. Той приседна на пейката пред камината и я взе като дете между коленете си. Тя не се засрами от голотата си, макар че той беше напълно облечен. Дали пък не беше сън?

Гевин попи водните капчици е кърпата и Джудит неволно се засмя на несръчното му усърдие.

— Обърни се! — заповяда той.

Джудит се подчини. Той прокара ръка по продължение на гръбнака й и тя потръпна от докосването му. Галещите му пръсти казваха много повече от всички думи на света.

— Красива си — прошепна задавено той и сключи ръце около хълбоците й.

Когато притисна устни в меката свивка на лакътя й, Джудит спря да диша. Ръцете му си играеха с гърдите й. Тя се облегна на него и затвори очи. Желанието пулсираше в утробата й.

Когато беше повярвала, че ще полудее от възбуда, той най-после я вдигна и я отнесе на леглото. Свали дрехите си само за секунди и се изтегна до нея. Джудит го привлече към себе си и потърси устните му. Ръцете й го милваха жадно и от устата му се изтръгваха тихи, сладостни стонове. Джудит го погледна страхливо, но в очите му нямаше подигравка. Само желание да отговори на страстта й.

Ръцете й се плъзнаха по-надолу и намериха, каквото търсеха.