Джудит проследи с учудване как пажът му подаде шлема, щита и накрая копието.
Сърцето й биеше до пръсване. Състезанието беше много опасно и тя го знаеше. Когато Гевин спокойно обърна коня си към бойната арена, тя потрепери от страх. Главата му беше сведена, копието — насочено към противника.
Само след секунди той улучи щита на противника си, но в същия момент и противникът заби копието си в неговия щит. И двете копия се счупиха и рицарите се оттеглиха в двата противоположни ъгъла на арената, за да вземат нови.
В истинските битки използваха копия от желязо, докато тук оръжията бяха дървени. По регламент рицарят трябваше да счупи три копия, без да загуби стремената си или да падне от седлото. Ако паднеше от коня при второто или третото нападение, той беше длъжен да заплати на противника си стойността на коня, бронята и оръжието му. По този начин Рейн си беше спечелил цяло състояние.
За съжаление, турнирите често завършваха с тежки рани. Злополуките бяха чести, затова и Джудит трепереше от страх. Второто нападение завърши без резултат. Копията отново се счупиха, но никой от противниците не падна от коня.
Джудит чу коварен женски смях наблизо и неволно се ослуша. Думите на жената я пронизаха право в сърцето.
— Съпругът й е единственият, който не носи залог. Вчера младоженката даде златните си панделки на двамата му братя. Що за жена е тя?
Думите бяха злобни и когато Джудит се обърна, жените побързаха да се скрият от пронизващия й поглед. Намръщена, тя се обърна отново към арената и разгледа внимателно рицарите, които чакаха реда си. Жената беше права. Всички носеха панделки, завързани на ръцете или копията им. Рейн и Майлс имаха по няколко.
Без да съзнава какво прави, Джудит излезе на арената. Нямаше представа на каква опасност се излага. Никога не беше виждала турнир. Не подозираше колко тежки са копитата на бойните коне и колко лесно се дразнят.
Не чуваше виковете на ездачите, които бързаха да се отдръпнат, за да не я изложат на опасност. Не забеляза, че зрителите наскачаха и проследиха движенията й.
Гевин, който тъкмо поемаше третото копие, също видя Джудит. Ала не можа да я спре, тъй като тя бе стигнала до него още преди да е успял да слезе от коня си.
Джудит нямаше златна панделка, но беше твърдо решена да му даде залог за успех. Този мъж беше неин. Докато тичаше, тя откъсна мрежичката от главата си. Застана пред коня на мъжа си и вдигна високо своя дар.
Читать дальше
— Това е залог за успех — прошепна с усмивка тя. — От мен. За няколко мига Гевин остана неподвижен на коня си.
После сведе копието си и Джудит завърза мрежичката с треперещи пръсти за върха му. Когато отново вдигна очи към Гевин и го погледна малко засрамено, той се приведе, вдигна я от земята и впи устни в нейните.






