ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Джудит проследи с учудване как пажът му подаде шлема, щита и накрая копието.

Сърцето й биеше до пръсване. Състезанието беше много опасно и тя го знаеше. Когато Гевин спокойно обърна коня си към бойната арена, тя потрепери от страх. Главата му беше сведена, копието — насочено към противника.

Само след секунди той улучи щита на противника си, но в същия момент и противникът заби копието си в неговия щит. И двете копия се счупиха и рицарите се оттеглиха в двата противоположни ъгъла на арената, за да вземат нови.

В истинските битки използваха копия от желязо, докато тук оръжията бяха дървени. По регламент рицарят трябваше да счупи три копия, без да загуби стремената си или да падне от седлото. Ако паднеше от коня при второто или третото нападение, той беше длъжен да заплати на противника си стойността на коня, бронята и оръжието му. По този начин Рейн си беше спечелил цяло състояние.

За съжаление, турнирите често завършваха с тежки рани. Злополуките бяха чести, затова и Джудит трепереше от страх. Второто нападение завърши без резултат. Копията отново се счупиха, но никой от противниците не падна от коня.

Джудит чу коварен женски смях наблизо и неволно се ослуша. Думите на жената я пронизаха право в сърцето.

— Съпругът й е единственият, който не носи залог. Вчера младоженката даде златните си панделки на двамата му братя. Що за жена е тя?

Думите бяха злобни и когато Джудит се обърна, жените побързаха да се скрият от пронизващия й поглед. Намръщена, тя се обърна отново към арената и разгледа внимателно рицарите, които чакаха реда си. Жената беше права. Всички носеха панделки, завързани на ръцете или копията им. Рейн и Майлс имаха по няколко.

Без да съзнава какво прави, Джудит излезе на арената. Нямаше представа на каква опасност се излага. Никога не беше виждала турнир. Не подозираше колко тежки са копитата на бойните коне и колко лесно се дразнят.

Не чуваше виковете на ездачите, които бързаха да се отдръпнат, за да не я изложат на опасност. Не забеляза, че зрителите наскачаха и проследиха движенията й.

Гевин, който тъкмо поемаше третото копие, също видя Джудит. Ала не можа да я спре, тъй като тя бе стигнала до него още преди да е успял да слезе от коня си.

Джудит нямаше златна панделка, но беше твърдо решена да му даде залог за успех. Този мъж беше неин. Докато тичаше, тя откъсна мрежичката от главата си. Застана пред коня на мъжа си и вдигна високо своя дар.

Читать дальше

— Това е залог за успех — прошепна с усмивка тя. — От мен. За няколко мига Гевин остана неподвижен на коня си.

После сведе копието си и Джудит завърза мрежичката с треперещи пръсти за върха му. Когато отново вдигна очи към Гевин и го погледна малко засрамено, той се приведе, вдигна я от земята и впи устни в нейните.