ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Пред очите му танцуваха черни вълни.

Като през мъгла той разпозна Хелън Рейвдаун, която носеше табла с напитки за гостите. Дръпна я в един тъмен ъгъл и прошепна дрезгаво:

— Къде е тя?

Очите на Хелън святкаха злобно.

— И ти смееш да ме питаш къде е? — изсъска майката. — Ти й причини най-страшната болка на света. Аз знам, че всички мъже постъпват така с жените си, но тя не го знаеше. Опитах се да я предпазя, но не успях. Казах й, че всички мъже са лъжци и безогледни типове. Тя не ми вярваше. Защитаваше те и ти я наказа жестоко за верността. Видях устната й след първата ви нощ. Ти си я ударил, преди да я вземеш, нали? А тази сутрин десетки гости видяха как брат ти изгони от шатрата онази мръсна уличница Лилиан Валенс. По-скоро ще умра, отколкото да ти кажа къде е Джудит. Господи, защо не убих и себе си, и дъщеря си, преди да я дам в ръцете ти!

Читать дальше

Без да каже дума, Гевин й обърна гръб и тръгна да търси жена си. Намери я в градината. Майлс седеше до нея на пейката и държеше ръката й.

Без да се тревожи от заплашителния поглед на брат си, Гевин протегна ръка и проговори спокойно:

— Ела с мен.

Главата му щеше да се пръсне от болка. Всяка дума беше мъчение.

Джудит се надигна веднага.

— Да, господарю.

Гевин смръщи чело и й подаде ръка. Тя се направи, че не забелязва учтивия му жест и тръгна напред. Двамата влязоха в замъка и се изкачиха в брачните си покои.

Гевин се отпусна на леглото и свали ботушите от отеклите си крака. Въздъхна доволно и погледна жена си, застанала неподвижно в края на леглото.

— Защо ме гледаш така?

— Защото чакам заповедите ти, господарю.

— Заповеди ли? — изръмжа той и притисна с две ръце бучащата си глава. — Тогава се съблечи и легни до мен.

Той не можеше да проумее тази внезапна покорност. Защо не се съпротивляваше, защо не го обвиняваше? Знаеше как да се справи с нея, когато беше дръзка и гневна, но тази нова Джудит го объркваше.

— Да, господарю — отвърна монотонно тя.

Гевин се съблече с мъка и отиде до леглото. Джудит вече лежеше под завивката, устремила поглед в тавана. Той легна до нея и улови ръката й. Тя не се помръдна. Той се наведе над нея и притисна устни в нейните. Очите й продължиха да се взират в белия таван, тя не реагира на целувката му.

— Какво ти е? — попита сърдито той.

— Какво да ми е, господарю? — Тя се обърна към него, но очите й останаха безизразни. — Заповядай ми какво желаеш от мен и аз ще го изпълня.

Гевин усети бедрото й до своето и осъзна, че тя е разтворила краката си за него. Това го слиса още повече.

— Джудит — започна нерешително той, — трябва да ти обясня какво се случи тази сутрин…

— Няма какво да ми обясняваш. Ти не даваш обяснения на подчинените си, нали? Аз съм твоя покорна слугиня. Кажи ми как да ти служа и ще се подчиня.

Гевин се отдръпна настрана като опарен.