Погледът й не му харесваше. Когато го мразеше, в очите й поне имаше живот. А сега бяха неестествено безжизнени, като мъртви.
Той стана от леглото, облече панталона и ризата си, взе ботушите и жакета и бързо излезе от спалнята. Никога вече нямаше да се върне в това студено, заплашително помещение.
В замъка на Аскот цареше дълбока тишина. Джудит стана от голямото легло и бързо облече кадифения си халат, подплатен с кожи от норка. Май никой в къщата не беше буден. Откакто Гевин я свали от коня пред прага на Аскот Касъл, тя не можеше да намери покой. Леглото беше твърде голямо и празно.
На сутринта, когато отказа да реагира на опитите му за сближение, той й заяви, че много скоро ще заминат за замъка на дедите му. Пътуваха цели два дни.
Видът на гордия замък направи силно впечатление на младата жена. Четириетажната сграда изглеждаше наистина величествена с обкованите в олово прозорци. Зад една стена цъфтяха плодни дръвчета.
Тя понечи да каже на Гевин колко харесва дома му, но той не й даде възможност да го стори. Изкрещя някакви заповеди на хората си и я остави в двора с целия багаж. Джудит беше принудена да се представи сама на новите си близки и на прислугата.
Оттогава беше минала цяла седмица. Гевин й остави достатъчно време да свикне с новия си дом. Джудит огледа новата обстановка и скоро реши, че може да бъде полезна.
Слугите не бяха свикнали да изпълняват разпорежданията на жени, но Джудит се посвети с радост на новите си задължения. Това отклоняваше мислите й от коварната Лилиан Валенс и предателството на Гевин. През деня това й се удаваше, но нощем самотата беше потискаща.
Някакви шумове в двора я накараха да се ослуша. Беше много рано и дори слугите спяха. Освен това само членовете на семейство Аскот имаха право да влизат през малката врата във вътрешността на замъка.
Първата сива светлина на деня беше твърде слаба и Джудит не можа да различи кой слезе от коня. Събра набързо полите си и хукна надолу към голямата зала.
— Внимавай, човече! — изруга Рейн. — Да не мислиш, че съм от желязо, та се отнасяш така с мен!
Джудит спря на първата площадка. Двама оръженосци внесоха девера й. Кракът му беше стегнат в дебела превръзка.
— Какво е станало? — попита уплашено тя.
— Проклетият кон! — отговори с крива усмивка Рейн. — Спъна се на прав път, посред бял ден!
Джудит забърза надолу и нареди на мъжете да го сложат в едно кресло пред камината. Раненият му крак бе вдигнат на ниско столче.
Читать дальше
— Наистина ли падна от коня? — попита дяволито тя. Челото на Рейн се разведри, на бузите му се появиха добре познатите трапчинки.
— Е, и аз имам вина. Бях се замислил и конят ми стъпи право в една заешка дупка. Паднах настрана, точно върху крака си.
Джудит коленичи до столчето и започна внимателно да развързва превръзката.






