Рейн продължаваше да я гледа умолително.
— Знаеш ли колко е ужасно да седиш сам! Не мога да направя и крачка с този проклет крак. Никой не иска да ми прави компания.
— В замъка живеят почти триста души. Сигурна съм, че… — Тя видя жалния му поглед и млъкна. — Е, добре, но само една игра. Знаеш ли колко работа ме чака!
Рейн засия и примъкна по-близо шахматната дъска.
— Ти играеш най-добре от всички. Пажовете ми не могат да ме победят, да не говорим за другите от свитата. Само ти успя да ме биеш. Не мислиш ли, че и ти имаш нужда от почивка? Какво правиш по цял ден?
— Трябва да създам малко ред в този запуснат замък.
— А аз си мислех, че живеем в пълен ред — промърмори Рейн и я изчака да премести фигурата. — Управителите…
— Никой не може да се грижи за управлението на имота както стопанинът. Той е длъжен да наблюдава работата на управителите, да преглежда книгите им, да следи за всичко в дома…
— Можеш ли да четеш, Джудит?
Тя го изгледа учудено.
— Разбира се! А ти нима не можеш?
Рейн вдигна рамене.
— Така и не се научих. Братята ми могат, но аз не се интересувам от книги и сметки. Още не бях срещал жена, която да умее да чете. Баща ми винаги казваше, че жените никога не могат да научат буквите.
Джудит премести още една фигура и застраши царя му.
Читать дальше
— Крайно време е да разбереш, че жената може да превъзхожда мъжа в много отношения. Дамата е по-добра дори от царя. Е, мисля, че победих.
Рейн погледна смаяно шахматната дъска.
— Толкова бързо? Това е невъзможно! Та аз изобщо не забелязах как го направи. Ти отклони вниманието ми с приказките си и не можах да се съсредоточа. — Той я изгледа сърдито. — А и кракът ме заболя отново. Знаеш ли колко ми е трудно да разсъждавам над позицията си?
Джудит го погледна загрижено, но след малко избухна в смях.
— Рейн, престани да се преструваш! Не знаех, че си толкова коварен. Крайно време е да се захващам за работа.
— Не, моля те, не ме оставяй! — Той улови ръката й и започна да целува пръстите един по един. — Толкова скучая, че се боя да не полудея. Остани още малко. Само една игра!
Джудит помилва косата му. А Рейн се разсипа в благодарности и комплименти, предназначени да я размекнат и да я накарат да остане повече. Така ги завари Гевин.
Той почти беше забравил колко красива е съпругата му. Вярно е, че вече не беше облечена в кадифе и коприна, както на сватбата, но дори в простата, плътно прилепнала рокля от синя вълна изглеждаше прелестна. Дългата коса беше сплетена в дебела плитка и й придаваше момичешки вид. Само разкошната закръгленост на тялото издаваше, че тя е жена — прекрасна жена.
Джудит първа забеляза съпруга си и усмивката й угасна. Тялото й веднага се скова.
Рейн усети, че нещо става с нея, вдигна глава и погледна право в мрачното лице на брат си.






