Нямаше съмнение, че Гевин си е извадил погрешни заключения от малката сцена.
Джудит се дръпна настрана, но Рейн я задържа. Той нямаше намерение да се оправдава и да изглежда виновен. Много по-добре беше да нанесе първия удар и да даде добър урок на гневния си брат.
— Тъкмо се опитвах да накарам Джудит да остане още малко с мен — проговори небрежно той. — Вече два дни седя тук и съм обречен на безделие. За съжаление тя няма почти никакво време за мен.
— И опита всевъзможни трикове, за да я убедиш да остане, нали? — изръмжа Гевин, устремил поглед в хладното лице на Джудит.
Младата жена издърпа ръката си, поклони се кратко на съпруга си и проговори сухо:
— Трябва да се заема отново с работата си. — После кимна с нежна усмивка на Рейн и бързо излезе от стаята.
Рейн премина в нападение още преди брат му да се е оправил от изненадата.
— Къде беше? Женен си само от седмица! Пристигаш тук, оставяш жена си и багажа на прага на дома си и изчезваш!
— Тя очевидно се справя без усилия с новото си положение — изръмжа Гевин и се отпусна в един стол.
— Ако си решил да я обвиняваш в нещо безчестно…
— Не, няма да я обвинявам. — Гевин знаеше, че брат му никога не би направил опит да прелъсти Джудит. Само че завръщането му се оказа едно голямо разочарование. Беше очаквал нещо друго. — Какво е станало с крака ти?
Рейн изпита известна неловкост, но накрая призна на брат си, че е паднал от коня. Учудването му беше голямо, защото Гевин не му се присмя, а го изслуша спокойно и тежко се надигна от стола.
— Трябва да огледам замъка. Отсъствах дълго и сигурно има много неща за уреждане.
— Чакат те изненади! — Рейн се вгледа внимателно в шахматната дъска и се опита да си припомни ходовете на Джудит. Все още не бе проумял как го би толкова бързо. — Никога не съм срещал жена като Джудит.
Гевин изкриви уста.
— Какво може да направи една жена, и то само за седмица? Сигурно е ушила гоблен с прекрасни цветя или…
— Тя не се занимава с женски работи. Ти май нямаш понятие какво съкровище е съпругата ти, мили братко.
Гевин наистина не разбираше накъде бие Рейн. Знаеше от опит, че когато отсъства, в замъка всичко тръгва наопаки, и бързаше да се срещне с управителите.
Рейн предусещаше хода на мислите му.
— Дано намериш някоя дреболия за уреждане! — извика подире му той и избухна в смях.
Гевин излезе от къщата, все още гневен, че срещата с Джудит не беше минала според очакванията му. Надяваше се да я намери мека и покорна, а вместо това…
Когато скочи от коня в двора, толкова бързаше да види жена си, че промените в замъка не му направиха впечатление. Главата му беше пълна с образа на Джудит, разкъсваща се от мъка и копнеж.
Сега вървеше през двора и се оглеждаше, смаяно.






