— Кафезите на соколите… — започна нерешително той.
— Значи искаш птиците ти и занапред да страдат от болести и да си нараняват крилата. Много добре. Има ли и друго?
Гевин не знаеше какво да отговори. Стоеше и я гледаше и се чувстваше като истински глупак.
— Значи за в бъдеще ще си приготвям кремове за лице, за да крия грозотата си. Ще ви послушам, господарю — заключи тържествено тя и направи дълбок реверанс.
Гевин я сграбчи за раменете и я вдигна. Улови брадичката й и я принуди да го погледне.
— По дяволите, Джудит, ти не си грозна. Ти си най-красивата жена, която са виждали очите ми. — Погледът му се впи в примамливо червените устни.
Лицето й омекна, гласът й също прозвуча примирително:
— Тогава ще трябва да напрегна слабия си разум, за да си измисля по-добри занимания.
— Точно така — съгласи се задавено Гевин. Близостта й го изкарваше от равновесие.
Джудит се усмихна сладко.
— Преди това обаче бих желала да поговоря с ковача за новите върхове на стрелите…
Гевин примигна смаяно. Отново не можеше да повярва на ушите си. Пусна я рязко, тя политна назад и едва не се удари в бъчвата с брашно.
— Забранявам ти! — изкрещя като бесен той.
— Подчинявам се, повелителю мой — отговори с нежна усмивка тя.
Гевин се врътна и изскочи като луд от склада.
Рейн седеше в сянката на стената, протегнал счупения си крак. Пиеше с наслада от новата напитка на Джудит и си хапваше дребни сладки, току-що извадени от пещта.
През цялото време той наблюдаваше брат си и на моменти едва успяваше да удържи смеха си. Движенията на Гевин изразяваха кипящия в гърдите му гняв. Той беше възседнал коня си и препускаше, сякаш го гонеше самият дявол. Добре, че нещастното чучело, върху което изливаше гнева си, беше от слама.
Сцената в кухнята се разпространи със светкавична бързина из целия замък. А утре със сигурност щяха да я разказват на кралската трапеза в Лондон.
Рейн изпитваше малко съжаление към нещастния си брат, макар да разбираше, че той си заслужава урока. Нямаше нищо по-лошо от това да станеш смешен в очите на някоя жена. Не дай си Боже пък на собствената си.
— Дай малко почивка на бедното животно и ела при мен! — подвикна той на брат си.
Гевин се вслуша в съвета му едва когато конят му се обля в кървава пот. Той скочи от седлото, хвърли юздите на пажа си и закрачи уморено към сянката на стената.
— Заповядай, пийни — покани го с усмивка Рейн.
Гевин надигна с благодарност каничката, но я помириса недоверчиво и спря.
— Пак ли новата й напитка?
Тонът му беше толкова рязък, че Рейн неодобрително поклати глава.
— Да, Джудит я приготвя сама.
Гевин махна на пажа си.
— Иди и ми донеси една бира от мазето! — заповяда сърдито той.
Рейн понечи да каже нещо, но видя как тялото на брат му се скова и се отказа.






