Да, един ден тя щеше да го моли да я люби…
Най-после щеше да я подчини на волята си. И тогава щеше да има всичко, което искаше: да обича Лилиан и да прекарва нощите си с Джудит.
След банята той облече чисти дрехи и възвърна поне част от обичайната си бодрост. Самочувствието му беше пострадало сериозно, но мисълта, че скоро ще покори красивата си съпруга, го окриляше.
Той намери Джудит в оборите да говори успокоително на един кон, докато ковачът го подковаваше.
Първата мисъл на Гевин беше да й изкрещи, че е опасно, че животното може да се уплаши и да я ритне. Много скоро обаче той забеляза, че жена му разбира конете и те не се боят от нея.
— Нашите животни са малко диви — проговори тихо той и пристъпи към нея. — Но виждам, че ти се справяш учудващо добре.
Джудит се обърна рязко и го изгледа недоверчиво. Животното сякаш усети нервността й, подскочи и вдигна високо предните си крака. Ковачът едва успя да се хвърли в ъгъла.
— Дръжте го по-здраво, милейди! — нареди строго той, без да се обръща. — Имам още доста работа с подковата и не мога да си губя времето.
Гевин се ядоса. Ковачът си позволяваше да говори с жена му така, сякаш имаше насреща си обикновена слугиня! Ала Джудит изобщо не се засегна от поведението му.
— Няма нищо, Уилям, ще се оправя! — извика успокоително тя, дръпна по-силно юздата и нежно помилва муцуната на коня. — Нарани ли те?
— Не! — изръмжа ковачът. — Ето, готов съм — обади се след малко той. Обърна се и като позна Гевин, попита уплашено:
— Какво правите тук, господарю? Мога ли да направя нещо за вас?
— Да. Можеш да ми кажеш откъде си взел правото да даваш заповеди на своята господарка.
Уилям го погледна смутено и се изчерви. Джудит побърза да му се притече на помощ.
— Той го прави само когато е нужно — отговори с мека усмивка тя. — А сега върви да се погрижиш за другите коне, Уилям.
Мъжът се подчини веднага. Джудит се обърна отново към Гевин и в погледа й блесна упоритост. Учудването й беше голямо, когато той реагира с усмивка.
— Не съм дошъл да се карам е теб — обясни тихо той, улови ръката й и я привлече към себе си. — Исках да те попитам дали желаеш да приемеш един подарък. Виждаш ли онзи жребец?
— Черния? Да, познавам го добре.
— Баща ти не ти даде нито един кон…
— Той е готов да се раздели по-скоро с парите си, отколкото с някой от конете — усмихна се горчиво Джудит и си припомни зестрата си. Десетки коли с багаж бяха пристигнали в Аскот Касъл. Но нямаше нито един кон.
— Жребецът е баща на няколко прекрасни кобили. Отглеждат ги селяните в един двор наблизо. Мислех, че ще ти е приятно да отидем там и да си избереш онази, която ти хареса най-много.
Читать дальше
Джудит не разбра откъде дойде тази внезапна любезност, но държанието му й хареса.
— Достатъчни са ми и тези кобили — отговори спокойно тя.






