ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Джудит излезе от къщата и се запъти спокойно към бойните коне, които стояха в далечния край на покритата с пясък площадка за упражнения.

Очите на Гевин запламтяха от гняв. Когато жена му спря пред конете, той се надигна, но Рейн улови ръката му и го задържа.

— Остави я. Има ли смисъл да започваш нов спор, който ще загубиш?

Пажът донесе бирата и когато се отдалечи, Рейн попита заинтересовано:

— Правиш ли и нещо друго, освен да крещиш на жена си?

Гевин го изгледа мрачно и понечи да отговори остро, но вместо това обърна лице и отпи голяма глътка бира.

— Погледни я внимателно и кажи какво в нея не ти харесва. Толкова е красива, че дори слънцето бледнее от завист. Цял ден работи усърдно и поддържа къщата в най-добър ред. Всеки мъж, всяка жена, всяко дете в замъка — даже опърничавият Саймън — всички я гледат в устата. А старите бойни жребци ядат ябълки от ръката й. Има невероятно чувство за хумор и е най-добрата шахматистка в цяла Англия. Какво още искаш?

Читать дальше

Гевин беше обърнал глава, за да не гледа Джудит.

— Не съм забелязал чувството й за хумор — отбеляза мрачно той. — Нито веднъж не се е обърнала към мен с името ми.

— И защо да го прави, след като ти не намери нито една любезна дума за нея? Не те разбирам, братко. Някога ухажваше слугините и беше много по-мил с тях, отколкото си днес с жена си. Нима красотата й не заслужава най-прекрасните комплименти?

Гевин отговори с нарастващ гняв:

— Не съм някой глупав хлапак, за да позволя брат ми да ме поучава как да се отнасям към жените. Когато аз общувах с дами, ти беше още в пелени.

Рейн не отговори, но очите му заблестяха дяволито. Нямаше смисъл да напомня на Гевин, че е само четири години по-млад от него.

Гевин се надигна и се запъти към къщата. Заповяда да му приготвят ваната и когато се отпусна в горещата вода, се предаде на мрачните си мисли.

Дълбоко в себе си той признаваше, че Рейн има право, и това никак не му харесваше. Вероятно Джудит имаше всички основания да се държи хладно с него.

Още от самото начало женитбата им беше под лоша звезда. Той постъпи зле, като я удари през онази първа нощ. Беше нещастна случайност, че тя се появи в шатрата в най-неподходящия момент.

Но оттогава беше минало много време. Гевин си припомни как тя му каза, че ако иска нещо от нея, ще трябва да си го вземе насила. Докато се търкаше със сапуна, мислите му бяха заети с двете нощи, които двамата бяха прекарали заедно в дома на баща й. Тогава беше разбрал, че жена му е страстна натура. Колко ли време щеше да мине, преди да дойде отново в леглото му? Дали щеше да издържи дълго на изкушението?

Досега той бе получавал всяка жена, която искаше да има. Стигаше му само да вложи малка част от чара си. Един ден и упоритата му съпруга щеше да се предаде.