ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Джудит Рейвдаун вдигна глава от книгата и погледна към баща си. Майка й седеше до нея, но дори да беше сама, Джудит нямаше да се страхува от мъжа, който през всичките тези години се стараеше да й вдъхва само страх. Очите му бяха кръвясали и легнали дълбоко в орбитите. Джудит знаеше, че мъката по любимите му синове бе направила лицето му мрачно и затворено. Двамата й братя бяха необуздани, диви мъже — точни копия на баща си. Джудит разглеждаше Робърт Рейвдаун по-скоро с любопитство, отколкото със страх. До днес той не беше обръщал особено внимание на дъщеря си. Беше престанал да се интересува от жените след смъртта на първата си съпруга и бе побеснял, когато втората му роди само една дъщеря. — Какво искаш? — попита спокойно Джудит. Робърт се взираше в дъщеря си, сякаш я виждаше за първи път. Момичето беше израсло в пълно уединение, в отредените за нея и майка й помещения, между книгите и гергефите си. Той я огледа внимателно и доволно установи, че тя изглежда точно като Хелън в младостта си. Джудит имаше същите невероятни очи като майка си — златни ириси, които щяха да подлудяват мъжете. Той ги намираше по-скоро обезпокояващи. Тежката й коса беше наситено кестенява. Челото й беше високо и зад него се криеха ум и енергия. Брадичката беше решителна и упорита. Носът й беше прав, устните пълни и червени. Много добре, каза си доволно той. Тя ще стане добра съпруга. Красотата й му идваше тъкмо навреме. — Ти си единственото дете, което ми остана — заговори бавно той. Гласът му потреперваше от гняв срещу неумолимата съдба. — Затова трябва да се омъжиш и да ми родиш внуци. Джудит го изгледа ужасено. Да се омъжи? Майка й я беше подготвила за живот в манастира. Направи го не защото момичето обичаше да се моли и да пее набожни песни, а защото това беше единственият възможен път за н

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Беше много уморена, защото бе работила напрегнато през целия ден. Въпреки това не можеше да заспи. Лежеше с широко отворени очи и се взираше в копринения балдахин. След известно време чу стъпки пред вратата и неволно затаи дъх.

Стъпките се забавиха малко пред прага й, после се отдалечиха. Тя се зарадва, но облекчението, което изпита, не беше в състояние да стопли леглото й.

Всъщност, Гевин няма защо да идва при мен, каза си тя и стисна зъби, за да спре напиращите сълзи. Сигурно е прекарал последната седмица с Лилиан. Страстта му е задоволена и няма нужда от съпругата си.

Най-после умората я избави от мъчителните мисли.

На другата сутрин Джудит се събуди много рано. През завесите проникваше мътна утринна светлина. В замъка цареше дълбока тишина. Джудит обичаше този ранен час, когато всички спяха. Обичаше да става първа.

Тя облече долните си дрехи, после избра проста вълнена рокля, която й стоеше много добре. Меките кожени обувки не вдигаха шум, докато прекосяваше залата покрай спящите мъже.

Зад главната сграда имаше малка градина, заобиколена от ниска стена. Градината беше пълна с розови храсти. Досега Джудит имаше много друга работа и не беше намерила време да се погрижи за подивелите цветя.

Тежък аромат обгръщаше градината. Джудит се огледа и пое дълбоко дъх. После коленичи и се зае да разчиства сухите листа и клони.

— Градината беше на майка ми.

Дълбокият мъжки глас я стресна. Не беше чула как съпругът й се е приближил.

Читать дальше

— Тя обичаше цветята и често купуваше семена и разсад — продължи да разказва Гевин. Той коленичи до Джудит и помириса една розова пъпка.

Утрото беше толкова прекрасно, че Джудит забрави омразата си.

— На колко години беше, когато почина майка ти? — попита тя и отново се зае с работата си.

— Бях много малък. Майлс изобщо не я познава.

— Баща ти ожени ли се повторно?

— Не. Тъгуваше много за нея и не можа да понесе загубата. Почина само три години след мама. Тогава бях на шестнадесет.

Джудит никога не беше чувала тази тъга в гласа му.

— Поел си тежки задължения още съвсем млад… — промълви тихо тя.

— Бях само една година по-млад от теб, когато трябваше да поема управлението на имотите. Затова се учудвам колко много работа свърши ти тук само за десетина дни. — В думите му звучеше искрено възхищение.

— Отрано са ме подготвили за подобни задачи — обясни с усмивка Джудит. — За теб е било много по-трудно, защото си бил възпитан за рицар.

— Разказваха ми, че си се подготвяла за манастир…

Джудит посвети вниманието си на следващия храст.

— Вярно е. Мама не искаше да живея като нея. Като младо момиче тя също е била в манастир и е била много щастлива там, докато баща ми… — Тя млъкна и лицето й се помрачи.

— Не разбирам откъде имаш толкова много знания за управлението на земите и другото имущество.