— И щях да стигна още по-далеч, ако някой не се беше разкрещял от прозореца — изръмжа сърдито Гевин и му помогна да слезе по стълбата.
Рейн се засмя, макар че усещаше силни болки. Само при мисълта за дългата езда, която му предстоеше, го обземаше ужас.
— През нощта не беше при нея, нали?
Читать дальше
— Какво те засяга? Откога следиш къде спя?
— Откакто познавам Джудит. Как мислиш, защо си отивам, макар че кракът ми съвсем не е излекуван? — Рейн изкриви лице от болка.
— Тя е красива, нали? Само след няколко дни ще върви след мен като кученце. Тогава ще ти кажа къде прекарвам пощите си. Жената е като сокола. Трябва да я оставиш малко да погладува, за да се опитоми.
Рейн спря на място и удари брат си по рамото.
— Ти си непоправим глупак, най-големият, когото някога съм виждал! Нима не ти е ясно, че много често господарят е слуга на сокола? Знаеш ли колко пъти съм виждал мъжете да разнасят соколите си като бебенца!
— Говориш глупости! — изръмжа раздразнено Гевин. — Няма да ти позволя да ме наричаш глупак.
Рейн стисна здраво зъби, за да не извика от болка, когато брат му пусна на пода превързания му крак.
— Джудит струва хиляди пъти повече от онази коварна вещица, в която мислиш, че си влюбен.
Гевин го изгледа унищожително и продължи пътя си толкова бързо, че Рейн едва успяваше да се подпре на парапета.
— Не смей да кажеш и дума против Лилиан! — изсъска гневно той.
— Нямаш право да ми забраняваш каквото и да било. Някой трябва да ти отвори очите. Тя ще разруши живота ти и ще направи Джудит нещастна.
Гевин вдигна ядно юмрук, но бързо го отпусна.
— Радвам се, че си отиваш. Нямам желание да слушам глупостите ти за отношенията ми с жените. — Той се обърна рязко и остави Рейн да се оправя сам.
— Какви ти жени! — извика подире му Рейн. Гласът му преливаше от подигравка. — Едната е обсебила душата ти, а другата не ти позволява да споделиш леглото й. Как тогава смееш да твърдиш, че разбираш жените!
Поляната беше оградена с мрежа и в заграденото място пасяха десетина коне. Кой от кой по-красиви.
— Коя ли кобила да избера? — чудеше се Джудит. Тя се облегна на оградата и отново разгледа прекрасните животни. След малко се обърна към Гевин и в погледа й имаше недоверие.
През цялата сутрин той беше мил и любезен, първо в розовата градина, сега и тук. Помогна й да възседне коня си, после да слезе. Подаде й ръка и я отведе при конете. Любезността му я объркваше. Беше свикнала на грозни погледи и обидни думи.
— Кажи ми кой ти харесва най-много. Всички са обучени и вече не се плашат от сбруята и седлото.
Джудит се обърна отново към конете.
— Изборът не е лесен. Все пак мисля, че ще взема онази черна кобилка.
Гевин кимна одобрително.
— Кобилата е твоя — обяви тържествено той.
След няколко минути животното беше оседлано и Джудит можеше да го възседне.






