Прекрасно е да имаш собствен кон, каза си тя и се засмя. Подкара кобилката в лек тръс, докато стигнаха до разклона. Десният път водеше към замъка, а левият — към гората, ловната територия на семейство Аскот.
Без да мисли много, Джудит обърна кобилата към гората. Беше прекарала твърде много време в замъка и сега искаше да се наслади на свежия горски аромат и буйната зеленина. В гората растяха стари букове и дъбове.
Тя продължи пътя си, без да погледне дали Гевин я следва. Пусна коня в галоп и изпита чувство на освобождение.
Увеличи още повече скоростта, за да изпита и себе си, и коня. Инстинктът й подсказваше, че кобилата се наслаждава на бързата езда не по-малко от нея.
— Задръж малко, миличка — прошепна тя, когато навлязоха в старата гора. Кобилата се подчини веднага.
Земята беше като мек килим и дебелата трева заглушаваше тропота на копитата. Джудит вдъхваше дълбоко ароматите на гората и не следеше накъде върви кобилата.
Чу шум от водопад и се запъти нататък. Ала не намери водопад, а буйно горско поточе, което си пробиваше път през храсталаците. Слънцето рисуваше причудливи шарки по крайбрежните камъни.
Джудит слезе и поведе коня към потока. Животното се напи до насита, после новата господарка откъсна снопче трева и изтри внимателно запотения му гръб.
Беше толкова вдълбочена в работата си, че не видя как кобилата тревожно наостри уши и затропа с копита.
— Спокойно, няма нищо — проговори небрежно тя и помилва копринената й грива. Ала кобилата отметна глава назад и изцвили пронизително. Чак тогава Джудит се обърна стреснато. Посегна слепешком към юздите, но не намери нищо.
На полянката беше излязъл огромен глиган. Беше ранен и малките му очички бяха замъглени от болка.
Джудит се опита отново да улови юздите на коня си и точно в този момент глиганът подуши следата й. Кобилката изпадна в паника, повдигна се на задните си крака и препусна без посока.
Читать дальше
Ужасена, Джудит събра полите си и се втурна да бяга. Глиганът беше по-бърз от нея и с два скока я настигна в самия край на полянката. В последната секунда тя успя да се улови за един клон и се изтегли нагоре по стъблото на един дъб. Вкопчи се като удавница в яките клони и се постара да остане неподвижна, докато разяреното животно бясно удряше с муцуна по ствола.
Най-после Джудит успя да намери опора за краката си и се изкатери още по-нагоре. Спомни си колко обичаше да се катери като дете и се зарадва, че все пак има някаква полза от упражненията.
Макар че беше на сигурно място, тя продължаваше да трепери от страх пред побеснялото животно, което люлееше дървото с непрекъснатите си удари.
— Ще се разделим на групи и ще тръгнем да я търсим — обясняваше мрачно Гевин.
Джон Басе, който стоеше до него, вдигна безпомощно рамене.






