ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шоколад Джоан Харис Довя ни вятърът на карнавала. Необичайно топъл за февруари, натежал от лепкавите аромати на приготвяни в момента палачинки и наденички, на печени върху нагорещени сачове направо край пътя и след това оваляни в пудра захар вафли; навсякъде конфети, завират се в яките и ръкавите и отплуват в канавките като някаква безумна противоотрова на зимата. Тълпата, изпълнила тясната главна улица, е обзета от трескаво въодушевление, протягат се шии, любопитни да зърнат облицованата с креп char 2 2 Колесница, но също и платформа, върху която стоят костюмираните участници в карнавалното шествие (фр.) — Б.пр. с всичките й веещи се панделки и хартиени гирлянди. Анук, в едната ръка с жълт балон, в другата с детско тромпетче, надзърта ококорено между пазарска чанта и тъжно кафяво куче. Не за пръв път попадаме на карнавал двете с нея. Процесия от двеста и петдесет украсени chars в Париж за миналия Mardi Gras 3 3 Френският еквивалент на Shrove Tuesday. — Б.пр. , други сто и осемдесет в Ню Йорк, две дузини маршируващи оркестри във Виена, клоуни на кокили, Grosses Tetes 4 4 Буквално големи глави. — Б.пр. с увисналите им глави от папиемаше, мажоретки с барабанчета, развъртели във въздуха лъскавите си палки. Но на шест светът излъчва особен блясък. Дървена талига, криво-ляво облепена със златист станиол и креп и обрисувана със сцени от приказките. Драконова глава върху щит, Рапунцел с вълнена перука, русалка с целофанена опашка, къщурка от приказките, цялата в позлатена мукава и лак, на прага й вещица, размахваща екстравагантния си зелен маникюр пред групичка притихнали малчугани… На шест забелязваш детайли, които само година по-късно ще са невидими за очите ти. Зад папиемашето, лака и мукавата тя все още вижда истинската вещица, истинската магия. Вдига главица към мен, очи

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Въпреки че й предложих съдействието си, се съмнявах някой от нашите да изгаря от желание да работи за нея. Противно на очакванията ми обаче още рано сутринта видях Клермон с пълен пикап дървен материал, после се появи и Пурсо със стълбата си. Поату изпрати мебели, видях го да мъкне фотьойл през площада и да се оглежда плахо като човек, който не иска да бъде забелязан. Дори вечно сърдитият Нарсис с голямата уста, който категорично ми отказа да обърне църковния двор миналия ноември, се беше понесъл заедно с всичките си инструменти да й оправя градината. Тази сутрин някъде към осем и половина пред къщата спря куриер. Дюплеси, който си разхождаше кучето по обичайното време, тъкмо минаваше от там, когато онзи му подвикна да му помогне да разтовари. Видях, че Дюплеси остана изненадан от молбата — за секунда бях почти сигурен, че ще откаже — ръката му застина във въздуха, преди да е стигнала до шапката му. И тогава Роше каза нещо, не чух точно какво, само смехът й отекна по паважа. Тази жена много се смее и освен това непрекъснато жестикулира със странни и смешни движения. Сигурно поредната градска черта у нея. Ние тук сме свикнали да се отнасяме по-сдържано с хората около нас, но предполагам тя не го прави от лошо чувство. Беше си вързала главата с лилав шал, като циганка, но косата й се бе измъкнала навън й се виждаше, че е цялата омазана в боя. Това явно не я притесняваше. По-късно Дюплеси не можеше да си спомни какво му е казала. Единственото, която успя да му се откъсне от устата, какъвто е притеснителен, беше, че доставката не представлявала нищо особено — няколко кашона, малки, но доста тежки, и няколко непокрити коша с кухненска посуда. Не попитал какво има в кашоните, макар да се съмняваше, че подобно малко количество от каквото и да било ще стигне задълго в една пекарна.

Читать дальше

Да не си помислиш,

mon pere

, че съм прекарал цял ден в следене на пекарната. Просто тя се намира буквално пред моята къща — онази, която, преди да се случи всичко това, принадлежеше на теб,

mon pere

. Близо ден и половина отсреща само се чукаше, боядисваше, варосваше, търкаше, докато накрая, без да го искам, не можах да се въздържа и отидох да видя резултата. И не съм бил единственият. Дочух мадам Клермон важно да обяснява на групичката свои приятелки пред къщата на Поату какво бил свършил мъжът й. Тъкмо обсъждаха някакви червени кепенци, когато ме забелязаха и глъчката премина в тайнствено шушукане. Сякаш ме е еня. Ако не друго, новото присъствие поне даде хляб на клюките. Установих, че оранжевата мушама на прозореца привлича вниманието в най-странни моменти. Прилича на огромен бонбон, който чака да бъде разопакован, като изпаднало от карнавала късче.