ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шоколад Джоан Харис Довя ни вятърът на карнавала. Необичайно топъл за февруари, натежал от лепкавите аромати на приготвяни в момента палачинки и наденички, на печени върху нагорещени сачове направо край пътя и след това оваляни в пудра захар вафли; навсякъде конфети, завират се в яките и ръкавите и отплуват в канавките като някаква безумна противоотрова на зимата. Тълпата, изпълнила тясната главна улица, е обзета от трескаво въодушевление, протягат се шии, любопитни да зърнат облицованата с креп char 2 2 Колесница, но също и платформа, върху която стоят костюмираните участници в карнавалното шествие (фр.) — Б.пр. с всичките й веещи се панделки и хартиени гирлянди. Анук, в едната ръка с жълт балон, в другата с детско тромпетче, надзърта ококорено между пазарска чанта и тъжно кафяво куче. Не за пръв път попадаме на карнавал двете с нея. Процесия от двеста и петдесет украсени chars в Париж за миналия Mardi Gras 3 3 Френският еквивалент на Shrove Tuesday. — Б.пр. , други сто и осемдесет в Ню Йорк, две дузини маршируващи оркестри във Виена, клоуни на кокили, Grosses Tetes 4 4 Буквално големи глави. — Б.пр. с увисналите им глави от папиемаше, мажоретки с барабанчета, развъртели във въздуха лъскавите си палки. Но на шест светът излъчва особен блясък. Дървена талига, криво-ляво облепена със златист станиол и креп и обрисувана със сцени от приказките. Драконова глава върху щит, Рапунцел с вълнена перука, русалка с целофанена опашка, къщурка от приказките, цялата в позлатена мукава и лак, на прага й вещица, размахваща екстравагантния си зелен маникюр пред групичка притихнали малчугани… На шест забелязваш детайли, които само година по-късно ще са невидими за очите ти. Зад папиемашето, лака и мукавата тя все още вижда истинската вещица, истинската магия. Вдига главица към мен, очи

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Има нещо притеснително в яркостта му, в начина, по който изкуствената материя улавя в себе си слънчевите лъчи. Ще се радвам ремонтът да свърши по-скоро и мястото пак да заработи като пекарна.

Сестрата се опитва да привлече вниманието ми. Мисли си, че те уморявам. Как изобщо ги изтърпяваш с пронизителните им гласове и сестрински номера? Струва ми се, че е време за почивка. Лукавството й е възмутително, непоносимо. Но въпреки това знам, че няма лоши намерения, очите ти ми го показват. Прости им, те не знаят какво вършат. Не го правя от любезност. Идвам тук за собственото си облекчение, не за твоето. И при все това ми се ще да вярвам, че посещенията ми ти доставят удоволствие, държат те близко до острите ръбове на един свят, станал отпуснат и безличен. Телевизия по един час вечер, обръщане по пет пъти на ден, храна през тръбичка. Разговори в твое присъствие, сякаш си някаква вещ — Чува ли ни? Мислите ли, че разбира? — никой не ти иска мнението, не се съобразява с него… Да си откъснат от всичко и въпреки това да усещаш, да мислиш. Това е истинският ад, лишен от безвкусицата на средновековните схващания. Загубата на контакт. И въпреки всичко се обръщам към теб, за да ме научиш как да общувам. Да ме научиш на надежда.

Човекът с кучето се казва Гийом. Вчера ми помогна с багажа, а днес е първият ми клиент. Дойде заедно с любимеца си, Чарли, и ме поздрави със свенлива учтивост, граничеща с изисканост.

— Прекрасно е — каза той, след като огледа обстановката, — сигурно цяла нощ сте се бъхтили да постигнете този резултат.

Засмях се.

— Промяната е невероятна — продължи Гийом. — Как да ви кажа, не знам защо, но си мислех, че пак ще е фурна.

— Какво, да съсипя бизнеса на мосю Поату? Сигурна съм, че щеше да ми благодари, като се има предвид как го върти лумбагото и при тази жена инвалид, дето спи лошо.

Гийом се наведе да затегне каишката на Чарли, но забелязах как очите му проблясват.

— Явно сте се запознали — рече.

— Да. Дадох му своята рецепта за

tisan

9

9 Чай от билки (фр.). — Б.пр.

преди лягане.

— Ако има ефект, ще ви е верен до гроб.

— Има — отвърнах. После посегнах под щанда и извадих малка розова кутийка, завързана със сребърна празнична панделка. — Заповядайте. Това е за вас — моят пръв клиент.

Гийом като че ли се постресна.

— Наистина, мадам, не…

— Виан. Държа да го вземеш — пъхнах кутията в ръцете му. — Ще ти харесат. От любимите ти са.

Той отвърна с усмивка.

— Откъде знаеш? — запита, докато внимателно поставяше кутията в джоба си.

— Ами просто знам — отвърнах загадъчно. — Познавам любимите лакомства на всеки. Довери ми се, тези са точно за теб.

Табелата бе завършена чак около обед. Жорж Клермон дойде лично да я закачи и през цялото време се извиняваше за закъснението.