ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шоколад Джоан Харис Довя ни вятърът на карнавала. Необичайно топъл за февруари, натежал от лепкавите аромати на приготвяни в момента палачинки и наденички, на печени върху нагорещени сачове направо край пътя и след това оваляни в пудра захар вафли; навсякъде конфети, завират се в яките и ръкавите и отплуват в канавките като някаква безумна противоотрова на зимата. Тълпата, изпълнила тясната главна улица, е обзета от трескаво въодушевление, протягат се шии, любопитни да зърнат облицованата с креп char 2 2 Колесница, но също и платформа, върху която стоят костюмираните участници в карнавалното шествие (фр.) — Б.пр. с всичките й веещи се панделки и хартиени гирлянди. Анук, в едната ръка с жълт балон, в другата с детско тромпетче, надзърта ококорено между пазарска чанта и тъжно кафяво куче. Не за пръв път попадаме на карнавал двете с нея. Процесия от двеста и петдесет украсени chars в Париж за миналия Mardi Gras 3 3 Френският еквивалент на Shrove Tuesday. — Б.пр. , други сто и осемдесет в Ню Йорк, две дузини маршируващи оркестри във Виена, клоуни на кокили, Grosses Tetes 4 4 Буквално големи глави. — Б.пр. с увисналите им глави от папиемаше, мажоретки с барабанчета, развъртели във въздуха лъскавите си палки. Но на шест светът излъчва особен блясък. Дървена талига, криво-ляво облепена със златист станиол и креп и обрисувана със сцени от приказките. Драконова глава върху щит, Рапунцел с вълнена перука, русалка с целофанена опашка, къщурка от приказките, цялата в позлатена мукава и лак, на прага й вещица, размахваща екстравагантния си зелен маникюр пред групичка притихнали малчугани… На шест забелязваш детайли, които само година по-късно ще са невидими за очите ти. Зад папиемашето, лака и мукавата тя все още вижда истинската вещица, истинската магия. Вдига главица към мен, очи

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Яркочервените кепенци изпъкваха страхотно на фона на прясно варосаната фасада. Нарсис, като не преставаше да мърмори под сурдинка за проточилите се студове, донесе свежи коренчета мушкато от градината си, за да го засадя в сандъчетата. И двамата си тръгнаха с подобни „валентинки“, заекващи от вълнение и радост. От там нататък, като не се брои групичката ученици, не се забелязваше голям наплив. Винаги става така, когато в малко село като Ланскене отваря нов магазин. В подобни ситуации има строги правила за поведение, хората са резервирани, преструват се на безразлични, въпреки че вътрешно изгарят от любопитство. Една възрастна дама се осмели да прекрачи прага, облечена в традиционните черни дрехи на селска вдовица. Мургав червендалест мъж купи три еднакви кутии, без изобщо да попита какво има вътре. След което с часове не се появи жива душа. Не бях изненадана — хората се нуждаят време, за да свикнат с промяната. Засякох няколко коси погледа към витрината, но никой не изглеждаше склонен да прекрачи прага. Въпреки преднамерената незаинтересованост обаче усетих някакво раздвижване, пришепнати разговори, повдигнати пердета, набиране на смелост. И когато накрая дойдоха, бяха цяла тълпа: седем-осем жени, сред които и Каролин Клермон, жената на дърводелеца. Деветата, дошла някак извън групата, остана отвън, лицето й почти опираше във витрината. Беше жената с карираното палто.

Читать дальше

Дамите огледаха всичко, кикотеха се като ученички, замаяни от колективната си разюзданост.

— И сама ли приготвяте всичко? — попита Сесил, собственичката на аптеката на главната улица.

— Би трябвало да ги откажа за постите — включи се Каролин, пухкава блондинка с кожена яка.

— Няма да кажа на никого — обещах й. После, като забелязах, че жената с карираното палто продължава да стои залепена за витрината, попитах: — Приятелката ви няма ли да влезе?

— О, тя не е с нас — отвърна Жолин Дру, жена с остри черти, учителка в местното училище. Хвърли бърз поглед към жената с четвъртитото лице пред магазина. — Това е Жозефин Муска — докато произнасяше името, в гласа й се долавяше нюанс на съжаление, примесено с пренебрежение. — Не ми се вярва да влезе.

Сякаш чула разговора ни, Жозефин поруменя и заби глава в палтото си. Едната й ръка се вдигна към корема като че в опит да се самозащити. Видях как вечно отпуснатите й устни леко помръдват в ритъма на молитва или клетва.

Обслужих дамите — бяла кутия, златна панделка, две хартиени фунийки, една роза, бледолилава панделка за празника — под водопад от смехове и възклицания. Отвън Жозефин Муска си мърмореше нещо и се поклащаше, забила огромните си лениви юмруци в корема. После, точно докато се занимавах с последната клиентка, вдигна глава някак предизвикателно и влезе.