На този ден богомолците получават кръстен знак на челата си, направен с пепел, получена от изгарянето на върбови клонки, използвани на миналогодишната Връбница. За Източното православие великденските пости започват в понеделник, така че подобен ритуал не съществува. — Б.пр.
, на лицата им изписани едновременно вина и облекчение. Вървят сами с потиснатите си желания и скрити пороци. Нима не разбират? Бог вижда всичко. Аз виждам всичко. Пол-Мари Муска бие жена си. Плаща с по десет пъти „Аве Мария“ седмично в изповедалнята, после се прибира вкъщи и всичко се повтаря по стария начин. Жена му краде. Миналата седмица отиде на пазара и открадна от една сергия шепа долнопробни бижута. Гийом Дюплеси ме пита дали животните имат душа и като му кажа, че нямат, плаче. Шарлот Едуар си е внушила, че мъжът й си има любовница — аз знам, че е не една, а три, но тайната на изповедта ми затваря устата. Какви деца са само! Въпросите им ме омърсяват и разстройват. Но не мога да си позволя да проявя слабост. Овцете не са онези хрисими, симпатични същества от пасторалните идилии. Всеки селянин ще ти го каже. Те са лукави, понякога жестоки, патологично тъпи. Към снизходителния пастир стадото може да прояви буйство, непокорство. Снизхождение не бих могъл да си позволя. Ето защо веднъж седмично идвам тук. Твоята уста,
mon pere
, е затворена по-здраво от вратата на изповедалнята. Ушите ти са винаги готови да ме изслушат, сърцето ти е изпълнено с благост. За един час мога да сваля товара от плещите си. Пред теб имам право да греша.
Имаме си нов енориаш. Някоя си Виан Роше, вдовица, както изглежда, с малко дете. Помниш ли някогашната пекарна на Блеро? Откакто старицата си отиде от този свят преди четири години, мястото започна да пустее. Е, та тази жена взе магазина под наем и се надява да го отвори наново до края на седмицата. Не ми се вярва да изкара дълго. Нали вече си имаме фурната на Поату в другия край на площада, пък и тази Роше едва ли ще се приспособи към живота на село. Мила жена, но просто няма нищо общо с нас. Давам й два месеца, докато си замине за града, където й е мястото. Смешното е, че така и не успях да разбера откъде е. От Париж, предполагам, макар че може изобщо да не е французойка. Говори кристалночисто, дори прекалено, има стегнатите гласни на Севера, но очите й подсказват италианска или португалска кръв, а кожата й… Но всъщност не я виждам често. Не си е подала носа от пекарната цял ден вчера, че и днес. Закрила е прозореца с оранжева мушама и само от време на време тя или дивата й дъщеря се подават да изхвърлят някоя кофа с мръсна вода в канала или да разменят по някоя приказка на висок глас с един или друг работник. Лесно си намира помощници.






