ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шоколад Джоан Харис Довя ни вятърът на карнавала. Необичайно топъл за февруари, натежал от лепкавите аромати на приготвяни в момента палачинки и наденички, на печени върху нагорещени сачове направо край пътя и след това оваляни в пудра захар вафли; навсякъде конфети, завират се в яките и ръкавите и отплуват в канавките като някаква безумна противоотрова на зимата. Тълпата, изпълнила тясната главна улица, е обзета от трескаво въодушевление, протягат се шии, любопитни да зърнат облицованата с креп char 2 2 Колесница, но също и платформа, върху която стоят костюмираните участници в карнавалното шествие (фр.) — Б.пр. с всичките й веещи се панделки и хартиени гирлянди. Анук, в едната ръка с жълт балон, в другата с детско тромпетче, надзърта ококорено между пазарска чанта и тъжно кафяво куче. Не за пръв път попадаме на карнавал двете с нея. Процесия от двеста и петдесет украсени chars в Париж за миналия Mardi Gras 3 3 Френският еквивалент на Shrove Tuesday. — Б.пр. , други сто и осемдесет в Ню Йорк, две дузини маршируващи оркестри във Виена, клоуни на кокили, Grosses Tetes 4 4 Буквално големи глави. — Б.пр. с увисналите им глави от папиемаше, мажоретки с барабанчета, развъртели във въздуха лъскавите си палки. Но на шест светът излъчва особен блясък. Дървена талига, криво-ляво облепена със златист станиол и креп и обрисувана със сцени от приказките. Драконова глава върху щит, Рапунцел с вълнена перука, русалка с целофанена опашка, къщурка от приказките, цялата в позлатена мукава и лак, на прага й вещица, размахваща екстравагантния си зелен маникюр пред групичка притихнали малчугани… На шест забелязваш детайли, които само година по-късно ще са невидими за очите ти. Зад папиемашето, лака и мукавата тя все още вижда истинската вещица, истинската магия. Вдига главица към мен, очи

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Може да си го е въобразила. Толкова голяма част от живота на майка ми представляваше именно това. А и… след толкова години какво значение имаше?

Станах в три. Усещах леглото си нагорещено и неудобно. Сънят бе отлетял безвъзвратно. Запалих свещ и отидох в празната стая на Жозефин. Картите си стояха в старата кутия на майка, потръпваха в очакване. Любовниците. Кулата. Свещеникът. Смърт. Кръстосала крака на голия под, започнах да ги бъркам доста по-яростно от обикновено. Кулата с падащите хора и срутващите се стени, това го разбрах: постоянният ми страх от смяна на местоположението, от пътя, от загубата. Свещеникът с качулката и фенера прилича на Рейно, лукавото му бледо лице е скрито между сенките, Смъртта я познавам прекрасно, механично разпервам пръсти срещу картите — обратно! Но Любовниците? Помислих си за Рижия и Жозефин, двамата толкова си приличат, без да го осъзнават. Не успях да притъпя жилото на завистта. Но въпреки това ме обзе странното усещане, че картите не са ми казали всичко, не са разкрили тайните си. В стаята нахлу люляков аромат. Може би някое от шишенцата на майка е било със счупена запушалка. Въпреки нощния мраз усещам нечии горещи пръсти да се протягат към дълбините на съществото ми. Рижия? Рижия?

Обръщам припряно картата, пръстите ми треперят.

Още един ден. Каквото и да е, може да почака още ден. Отново разбърквам картите, но нямам сръчните движения на майка и те се разпиляват по пода. Свещеникът пада с лице към мен. На трепкащата светлина на свещта прилича на Рейно повече отвсякога. Като че ли ми се хили злъчно. Ще намеря начин, обещава ми злобно. — Мислиш, че си спечелила, но въпреки това аз ще намеря начин. Усещам злонамереността му с върховете на пръстите си.

Майка би го нарекла знак.

Изведнъж ми проблесна, сякаш разбрах, взех Свещеника и го вдигнах към светлината. Пламъкът за момент се заигра с картата, после повърхността започна да кипи. Бледото лице се изкриви, почерня.

— Ще ти дам да разбереш — прошепнах. — Само се опитай да ме спреш, и…

Пламъкът изведнъж лумна и аз стреснато затиснах картата върху дъските. Угасна, по пода се пръснаха искри и пепел.

Ликувах. Кой е двигателят на промените, майко?

Въпреки всичко през цялата нощ не можах да се отърва от усещането, че съм била манипулирана, принудена да разбера нещо, което е било по-добре да не виждам. Не съм направила нищо, казах си, не съм искала да сторя зло.

Читать дальше

До сутринта не можах да прогоня мисълта от главата си. Чувствам се лека, безплътна като пух. Готова за всякакъв вятър.

Моето място е при паството ми,

pere

, знам го. В църквата се стеле тежък мирис на тамян. Всичко е в траурни черни и тъмночервени цветове, никъде сребро, ни венец цветя. Мястото ми е тук.