Спах зле, завихрена в калейдоскоп от сънища. Събудих се в зори, ръката на Анук бе отпусната върху лицето ми, обзе ме ужасяващ, неистов порив да избягам, да взема Анук и да продължа да бягам. Как можем да живеем тук, как е възможно да сме били тъй глупави, че да си помислим, че той няма да ни намери? Черния призрак има много лица, всичките безмилостни, сурови и странно завистливи. Бягай, Виан. Бягай, Анук. Забрави безметежния си сладък сън и бягай.
Не и този път. Вече бяхме избягали прекалено далеч — двете с Анук, двете с майка, — твърде далеч от себе си.
Читать дальше
В този сън възнамерявах да се вкопча със зъби и нокти.
Днес е почивният ни ден. Училището е затворено и докато Анук си играе край „Les Marauds“, аз ще получа доставките и ще поработя над планираното за идната седмица.
Това е изкуство, което ми доставя удоволствие. В готвенето има някаква магия: в избора на съставките, в процеса на смесването им, настъргването, разтапянето, разбъркването и ароматизирането, рецептите, взети от древни книги, традиционната посуда — хаванчето и чукалото, с които майка ми си приготвяше тамяна, бе преориентирано към по-непретенциозна употреба; подправките и ароматите й предоставят деликатните си свойства за ползване от по-базисна, по-сетивна магия. Една от причините да я харесвам, е нейната мимолетност: толкова усърдна, изпълнела с любов подготовка, толкова умения и опит, вложени в създаването на удоволствие, предназначено да живее един-единствен миг, като при това малцина успяват да го оценят по достойнство. Майка ми винаги е гледала на този мой интерес със снизхождение и пренебрежение. За нея храната не можеше да бъде източник на удоволствие, само изнурителна необходимост, нещо, за което вечно трябва да мислиш, данък върху цената на нашата свобода. Крадях менюта от ресторантите и разглеждах с копнеж витрините на patisseries
24
24 Сладкарници, магазини за сладкарски изделия (фр). — Б.пр.
. Трябва да съм била десетинагодишна, може би малко повече, когато за пръв път вкусих истински шоколад. Помня очарованието му и до днес. Рецептите се запечатваха в главата ми като карти. Всякакви рецепти: скъсани от захвърлени в претъпкани гари стари списания, измъкнати от срещнати на пътя хора, мои изобретения, съчетаващи по странен начин различни източници. Картите и предсказанията на майка чертаеха маршрутите ни из Европа. Готварските карти ни закотвяха, поставяха отличителни знаци върху неприветливите земи. Париж мирише на топъл хляб и croissants
25
25 Кроасани (фр.) — Б.пр.
; Марсилия — на bouillabaisse
26
26 Традиционна марсилска рибена чорба. — Б.пр.
и запечен чесън. Берлин е Eisbrei със Sauerkraut и Kartoffelsalat
27
27 Букв. сладоледена каша с кисело зеле и картофена салата (нем.). Вероятно обаче става въпрос за Eisbein, т.е. свински бут. — Б.пр.






