ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шоколад Джоан Харис Довя ни вятърът на карнавала. Необичайно топъл за февруари, натежал от лепкавите аромати на приготвяни в момента палачинки и наденички, на печени върху нагорещени сачове направо край пътя и след това оваляни в пудра захар вафли; навсякъде конфети, завират се в яките и ръкавите и отплуват в канавките като някаква безумна противоотрова на зимата. Тълпата, изпълнила тясната главна улица, е обзета от трескаво въодушевление, протягат се шии, любопитни да зърнат облицованата с креп char 2 2 Колесница, но също и платформа, върху която стоят костюмираните участници в карнавалното шествие (фр.) — Б.пр. с всичките й веещи се панделки и хартиени гирлянди. Анук, в едната ръка с жълт балон, в другата с детско тромпетче, надзърта ококорено между пазарска чанта и тъжно кафяво куче. Не за пръв път попадаме на карнавал двете с нея. Процесия от двеста и петдесет украсени chars в Париж за миналия Mardi Gras 3 3 Френският еквивалент на Shrove Tuesday. — Б.пр. , други сто и осемдесет в Ню Йорк, две дузини маршируващи оркестри във Виена, клоуни на кокили, Grosses Tetes 4 4 Буквално големи глави. — Б.пр. с увисналите им глави от папиемаше, мажоретки с барабанчета, развъртели във въздуха лъскавите си палки. Но на шест светът излъчва особен блясък. Дървена талига, криво-ляво облепена със златист станиол и креп и обрисувана със сцени от приказките. Драконова глава върху щит, Рапунцел с вълнена перука, русалка с целофанена опашка, къщурка от приказките, цялата в позлатена мукава и лак, на прага й вещица, размахваща екстравагантния си зелен маникюр пред групичка притихнали малчугани… На шест забелязваш детайли, които само година по-късно ще са невидими за очите ти. Зад папиемашето, лака и мукавата тя все още вижда истинската вещица, истинската магия. Вдига главица към мен, очи

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

, Рим е сладоледът, който изядох, без да си платя, в миниатюрно ресторантче край реката. Майка нямаше време да оставя знаци. Пазеше всички карти вътре в себе си, всички места й бяха еднакви. Дори тогава бяхме различни. О, учеше ме на каквото можеше. Как да прониквам до същността на нещата, на хората, да улавям мислите им, копнежите им. Шофьорът, който ни взе на стоп и се отклони с десет километра от маршрута си, за да ни закара до Лион; бакалите, които отказваха да ни вземат парите; полицаите, които се правеха на слепи. Невинаги, разбира се. Понякога не се получаваше и не можехме да разберем защо. Някои хора са непроницаеми, недостижими. Франсис Рейно е от тях. И дори когато всичко бе наред, непредвидената поява ме смущаваше. Тогава всичко ставаше прекалено лесно. Приготвянето на шоколад е друга работа. О, изискват се известни умения. Лека ръка, експедитивност, търпение, каквото майка ми никога не би могла да постигне. Но формулата си остава една и съща. Това внушава сигурност. Безобидно е. И не се налага да надниквам в сърцата им, за да си осигуря необходимото; това са желания, които лесно се изпълняват, нужно е само да бъдеш помолен.

С моя майстор Ги се познаваме отдавна. Започнахме да работим заедно малко след раждането на Анук, а по-късно ми помогна да захвана първия си самостоятелен бизнес — малка

patisserie-chocolaterie

в покрайнините на Ница. Самият той предпочете Марсилия, където направи своя фабрика. Внася суровия, необработен материал директно от Южна Америка и го превръща в най-различни видове шоколад.

Аз използвам само най-доброто. Блоковете шоколадов кувертюр са малко по-големи от тухли, на всяка доставка си поръчвам по една кутия от възможните три вида: натурален, млечен и бял. За да достигне до онова бистро състояние, обезпечаващо твърда, хрупкава повърхност и приятен блясък, суровата маса се темперира. Някои сладкари купуват съставките си вече преминали през тази обработка, но аз обичам да го правя сама. Има някакво безкрайно очарование в това да поемеш в ръце големите матови блокове, да си ги настържеш сам на ръка (никога не използвам електрически уреди) в огромни керамични купи, после разтапянето, разбъркването, проверяването на всяка старателна стъпка със захарния термометър, докато бъде добавено точно необходимото количество топлина, за да се извърши промяната.

Читать дальше

Има някаква алхимия в превръщането на суровия шоколад в това злато, предназначено за мъдри глупци, в тази профанна магия, която дори майка ми можеше да хареса. Докато работя, прочиствам главата си, дишайки дълбоко. Прозорците са отворени, нахлуващите въздушни струи биха били студени, ако не бяха запалените печки, медните съдове, парата от топящия се шоколад.