ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Шоколад Джоан Харис Довя ни вятърът на карнавала. Необичайно топъл за февруари, натежал от лепкавите аромати на приготвяни в момента палачинки и наденички, на печени върху нагорещени сачове направо край пътя и след това оваляни в пудра захар вафли; навсякъде конфети, завират се в яките и ръкавите и отплуват в канавките като някаква безумна противоотрова на зимата. Тълпата, изпълнила тясната главна улица, е обзета от трескаво въодушевление, протягат се шии, любопитни да зърнат облицованата с креп char 2 2 Колесница, но също и платформа, върху която стоят костюмираните участници в карнавалното шествие (фр.) — Б.пр. с всичките й веещи се панделки и хартиени гирлянди. Анук, в едната ръка с жълт балон, в другата с детско тромпетче, надзърта ококорено между пазарска чанта и тъжно кафяво куче. Не за пръв път попадаме на карнавал двете с нея. Процесия от двеста и петдесет украсени chars в Париж за миналия Mardi Gras 3 3 Френският еквивалент на Shrove Tuesday. — Б.пр. , други сто и осемдесет в Ню Йорк, две дузини маршируващи оркестри във Виена, клоуни на кокили, Grosses Tetes 4 4 Буквално големи глави. — Б.пр. с увисналите им глави от папиемаше, мажоретки с барабанчета, развъртели във въздуха лъскавите си палки. Но на шест светът излъчва особен блясък. Дървена талига, криво-ляво облепена със златист станиол и креп и обрисувана със сцени от приказките. Драконова глава върху щит, Рапунцел с вълнена перука, русалка с целофанена опашка, къщурка от приказките, цялата в позлатена мукава и лак, на прага й вещица, размахваща екстравагантния си зелен маникюр пред групичка притихнали малчугани… На шест забелязваш детайли, които само година по-късно ще са невидими за очите ти. Зад папиемашето, лака и мукавата тя все още вижда истинската вещица, истинската магия. Вдига главица към мен, очи

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Чувството му за благоприличие не го позволява. Оставя парите на бара, наглася старата си филцова шапка и отваря вратата. Чарли се надига и се затътря след господаря си, леко наведен на една страна. Почти моментално след като вратата се затваря зад тях, виждам как Гийом се спира и вдига Чарли на ръце.

По обед влиза друг посетител. Разпознавам я веднага въпреки безформеното мъжко палто, което е навлякла. Умното, набраздено като зимна ябълка лице, скрито под черна сламена шапка, дългите черни поли и тежките ботуши.

— Мадам Воазен! Каза, че ще минеш някой път, и ето те тук! Нека ти предложа нещо за пиене — от единия до другия край на магазина се плъзват будни погледи на разбирач. Усещам как поглъща всичко. Очите й се спират на изработеното от Анук меню.

„chocolat chaud 10 F

chocolat espresso 15 F

chococcino 12 F

mocha 12 F“

Кимва одобрително.

— Толкова години минаха, откакто не съм виждала подобно нещо — отронва. — Почти бях забравила, че съществуват такива местенца — гласът й кипи от енергия, в движенията й се усеща мощ, нехарактерна за годините й. Устните й имат същата насмешлива извивка като на майка ми. — Някога обожавах шоколада.

Докато й наливам висока чаша мока и добавям няколко капки kahlua

32

32 Вид мексикански ликьор с дъх на кафе. — Б.пр.

в пяната, тя оглежда високите столове с известно подозрение.

— Нали не си мислиш, че ще се изкатеря чак дотам?

Засмивам се.

— Ако знаех, че ще дойдеш, щях да купя специална стълба. Почакай — влизам в кухнята и донасям оранжевия фотьойл на Поату. — Пробвай тук.

Арманд сяда тежко и поема чашата с две ръце. Изглежда нетърпелива като дете, очите й блестят, лицето й излъчва възхищение.

— Ммм — това е повече от висока оценка. Почти благоговение. — Мммммм — опитва със затворени очи. Удоволствието й почти ме плаши.

— Ето това е нещо истинско, нали? — замълча за миг, присвила замислено проницателните си очи. — Има сметана, и… канела, струва ми се, и… какво друго? Tia Maria?

33

33 Друг вид ликьор, в състава на който преобладава ром, произвежда се в Ямайка. — Б.пр.

.

— Топло.

— Забраненият плод винаги е по-вкусен — оповестява Арманд и доволно избърсва полепналата по устните си пяна. — Но това — лакома глътка — е по-добро от всичко, което мога да си спомня, дори от детството. Сигурно съдържа десет хиляди калории. Повече.

— Защо да трябва да е забранено? — не мога да сдържа любопитството си. Мъничка и топчеста като яребица, тя изобщо не ми прилича на вечно загрижената за фигурата си дъщеря.

— О, докторите — махва с ръка Арманд. — Нали ги знаеш. Какво ли не приказват — спира, за да отпие нова глътка през сламката. — О, толкова е хубаво. Хубаво. Каро от години се опитва да ме натика в приют. Хич не й се нрави да й се мотая наблизо. Не обича да й се напомня откъде произхожда — залп от смях. — Болна съм била. Не можела да се грижи за мен.