Чувството му за благоприличие не го позволява. Оставя парите на бара, наглася старата си филцова шапка и отваря вратата. Чарли се надига и се затътря след господаря си, леко наведен на една страна. Почти моментално след като вратата се затваря зад тях, виждам как Гийом се спира и вдига Чарли на ръце.
По обед влиза друг посетител. Разпознавам я веднага въпреки безформеното мъжко палто, което е навлякла. Умното, набраздено като зимна ябълка лице, скрито под черна сламена шапка, дългите черни поли и тежките ботуши.
— Мадам Воазен! Каза, че ще минеш някой път, и ето те тук! Нека ти предложа нещо за пиене — от единия до другия край на магазина се плъзват будни погледи на разбирач. Усещам как поглъща всичко. Очите й се спират на изработеното от Анук меню.
„chocolat chaud 10 F
chocolat espresso 15 F
chococcino 12 F
mocha 12 F“
Кимва одобрително.
— Толкова години минаха, откакто не съм виждала подобно нещо — отронва. — Почти бях забравила, че съществуват такива местенца — гласът й кипи от енергия, в движенията й се усеща мощ, нехарактерна за годините й. Устните й имат същата насмешлива извивка като на майка ми. — Някога обожавах шоколада.
Докато й наливам висока чаша мока и добавям няколко капки kahlua
32
32 Вид мексикански ликьор с дъх на кафе. — Б.пр.
в пяната, тя оглежда високите столове с известно подозрение.
— Нали не си мислиш, че ще се изкатеря чак дотам?
Засмивам се.
— Ако знаех, че ще дойдеш, щях да купя специална стълба. Почакай — влизам в кухнята и донасям оранжевия фотьойл на Поату. — Пробвай тук.
Арманд сяда тежко и поема чашата с две ръце. Изглежда нетърпелива като дете, очите й блестят, лицето й излъчва възхищение.
— Ммм — това е повече от висока оценка. Почти благоговение. — Мммммм — опитва със затворени очи. Удоволствието й почти ме плаши.
— Ето това е нещо истинско, нали? — замълча за миг, присвила замислено проницателните си очи. — Има сметана, и… канела, струва ми се, и… какво друго? Tia Maria?
33
33 Друг вид ликьор, в състава на който преобладава ром, произвежда се в Ямайка. — Б.пр.
.
— Топло.
— Забраненият плод винаги е по-вкусен — оповестява Арманд и доволно избърсва полепналата по устните си пяна. — Но това — лакома глътка — е по-добро от всичко, което мога да си спомня, дори от детството. Сигурно съдържа десет хиляди калории. Повече.
— Защо да трябва да е забранено? — не мога да сдържа любопитството си. Мъничка и топчеста като яребица, тя изобщо не ми прилича на вечно загрижената за фигурата си дъщеря.
— О, докторите — махва с ръка Арманд. — Нали ги знаеш. Какво ли не приказват — спира, за да отпие нова глътка през сламката. — О, толкова е хубаво. Хубаво. Каро от години се опитва да ме натика в приют. Хич не й се нрави да й се мотая наблизо. Не обича да й се напомня откъде произхожда — залп от смях. — Болна съм била. Не можела да се грижи за мен.






