Питай своя приятел, добрия доктор Амфортас. О… Не, предполагам, че аз ще трябва да го попитам вместо теб.
Читать дальше
Сънлайт замълча за известно време.
— Никаква реакция от публиката… — промърмори най-накрая той. — Вярвате ли ми, лейтенант?
— Не.
Подигравката изчезна и Сънлайт изглеждаше поразен. За миг лицето му се сбръчка в израз на безпомощност.
— Така ли? — попита той с разтреперан глас.
— Така.
Очите на Сънлайт гледаха умолително и уплашено.
— Томи казва, че няма да ми прости, докато ти не узнаеш истината — проплака той.
— Каква истина?
Сънлайт се обърна настрани. Каза мрачно:
— Те ще ме накажат за това. Сякаш се взираше в някакъв далечен ужас.
— Каква истина? — попита го отново детективът.
Сънлайт потрепери и погледна отново към Киндерман. Цялото му лице излъчваше настойчива молба.
— Аз не съм Карас — прошепна дрезгаво той. — Томи иска ти да знаеш това.
Аз не съм Карас!
Моля те, повярвай ми. Ако не ми повярваш, Томи казва, че няма да си тръгне. Просто ще остане тук. Не мога да оставя брат си сам. Моля те, помогни ми.
Не мога да тръгна без брат си!
Киндерман присви вежди озадачено. Наведе глава на една страна.
— Закъде да тръгнеш?
— Толкова съм уморен. Вече нямам нужда да оставам. Искам да продължа. Твоят приятел Карас няма нищо общо с убийствата. — Когато Сънлайт се наведе напред, Киндерман се смая от отчаянието в очите му. — Кажи на Томи, че ми вярваш! — умоляваше го той. —
Кажи му!
Киндерман затаи дъх. Изпита усещане за нещо важно, което не можеше да обясни. Какво беше то? Защо изпитваше това чувство? Нима вярваше в думите на Сънлайт? Няма значение, реши той. Знаеше, че трябва да го каже.
— Вярвам ти — изрече решително.
Сънлайт се отпусна назад към стената и очите му се извъртяха нагоре, когато от устата му се чуха заекващите звуци, другият глас:
— Аз те об-б-б-б-б-бичам, Д-д-д-д-джими. — Очите на Сънлайт натежаха, налегна го дрямка и главата му увисна върху гърдите. После очите му се затвориха.
Киндерман стана бързо от стола. Разтревожен, той отиде бързо до леглото и наведе ухо към устата, на Сънлайт. Но Сънлайт не каза нищо повече. Киндерман се втурна към звънеца, после излезе бързо в коридора. Погледна Аткинс в очите и промърмори:
— Започва се.
Киндерман изтича до телефона в приемната. Обади се у дома си. Вдигна Мери.
— Скъпа, не излизайте от къщата — нареди настоятелно детективът. — Никой да не излиза от къщата! Заключете прозорците и вратите и не пускайте никого, докато не се върна!
Когато Мери възрази, той повтори инструкциите си и затвори телефона. Върна се в коридора пред дванадесета килия.
— Искам охрана пред къщата си! Веднага! — нареди той на Аткинс.
Сестра Спенсър излезе от килията. Погледна към детектива и му съобщи:
— Той е мъртъв.






