Не видя жената, нито долови мириса й, но по протежение на цялото й тяло се намираха множество тънки канали, пълни със слуз и осеяни с нервни окончания, а те реагираха дори на най-незначителните колебания във водата и изпращаха сигнали в мозъка й. Рибата зави към брега.
Жената продължаваше да плува навътре в океана, като от време на време спираше, обръщаше се назад и поглеждаше към светлините, идващи от къщата, за да прецени разстоянието до брега. Течението беше слабо и не я бе изтласкало встрани. Почувства умора, отпусна се за малко по гръб и след като си почина, заплува към брега.
Колебанията на водата се засилиха и рибата усети плячката. Запляска бързо с опашката си, огромното й тяло зацепи водата със скорост, която накара малките фосфоресциращи организми ярко да заблестят — рибата се понесе напред, като че обвита в искряща мантия.
Тя се плъзна на около два метра под повърхността и жената почувства само лек удар на вълната, която я вдигна и отново я спусна. Тя спря за миг сепната, но тъй като не забеляза нищо особено, заплува отново, като рязко изхвърляше ръцете си напред.
Сега рибата долови човешкото присъствие и колебанията на водата, неравномерни и резки, сигнализираха опасност. Тя заплува в кръг и започна да се издига към повърхността. Гръбният й плавник се показа отгоре, а водата наоколо закипя от мощните удари на опашката й. Тялото й се затресе.
Внезапно жената бе овладяна от необясним страх. Съдържанието на адреналин в кръвта й силно се повиши, тръпки полазиха по ръцете и краката й и тя стремително заплува към брега. Прецени, че й остават петдесетина метра. Вече виждаше ивицата бяла пяна там, където вълните се разливаха по пясъка, виждаше и светлините на къщата, дори й се стори, че на един от прозорците се мярна сянка. Това я ободри.
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу
Рибата плуваше на стотина метра встрани от жената, после внезапно зави наляво, гмурна се под водата и с два отсечени удара на опашката си се нахвърли върху своята жертва.
Отначало жената помисли, че кракът й се е ударил в някой камък или в плаващ дънер. Не почувства болка, само силно дръпване. Помъчи се да го докосне, като риташе с другия си крак, за да се задържи над водата. Зашари с лявата си ръка в тъмната вода, но не можеше да намери стъпалото си, повдигна ръката си нагоре и едва не загуби съзнание. Бе напипала стърчаща кост и разкъсана плът. Тогава тя разбра — топлата пулсираща струя, която усещаше върху пръстите си в прохладната вода, бе нейната собствена кръв.
Болка и паника се сляха ведно. Жената силно изви глава назад и от гърлото й се изтръгна отчаян вопъл.
Рибата се отдалечи. Тя преглътна крака на жената, без да го сдъвче. Кости и месо мигом потънаха в огромната й паст.






