ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Челюсти Питър Бенчли Огромната риба безшумно пореше нощната вода, като размахваше леко сърповидната си опашка. Държеше пастта си полуотворена, колкото да пропуска вода през хрилете. Тялото й изглеждаше неподвижно. Тя едва-едва повдигаше или отпускаше гръдната си перка и променяше посоката си, както птицата с повдигане на едното крило и отпускане на другото. Очите й не виждаха нищо в мрака, другите сетива също не изпращаха тревожни сигнали в малкия й примитивен мозък. Можеше да се помисли, че рибата спи, но тя безшумно се движеше — инстинкт за самосъхранение, изработен в продължение на милиони години. Липсата на плавателен мехур като при другите риби и на плавници, които да изтласкват наситената с кислород вода през хрилете й, я заставяше да бъде в непрекъснато движение. Ако спреше, тя щеше да отиде на дъното и да умре от недостиг на кислород. Луна нямаше и брегът изглеждаше почти толкова тъмен, колкото водата. Само дългата права ивица на плажа, блестяща от белота, разделяше морето от брега. От прозорците на къщата зад дюните, тук-там покрити с трева, върху пясъка падаха жълти петна светлина. Външната врата се отвори и на дървената веранда излязоха мъж и жена. Те постояха около минута с лице към океана, после бързо се прегърнаха и изтичаха надолу по стълбите. Мъжът беше пиян и се спъна на последното стъпало. Жената се засмя, хвана го за ръката и двамата побягнаха към плажа. — Най-напред ще поплуваме — рече жената, — за да ти се проясни главата. — Остави главата ми — отвърна мъжът. После изведнъж се закикоти, политна назад и повали жената със себе си. Те нетърпеливо се съблякоха, преплетоха крака и се замятаха върху студения пясък. След малко мъжът легна по гръб и затвори очи. Жената го погледна и се усмихна. — Да се изкъпем ли? — попита тя. — Върви. Аз ще те почакам тук

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Не видя жената, нито долови мириса й, но по протежение на цялото й тяло се намираха множество тънки канали, пълни със слуз и осеяни с нервни окончания, а те реагираха дори на най-незначителните колебания във водата и изпращаха сигнали в мозъка й. Рибата зави към брега.

Жената продължаваше да плува навътре в океана, като от време на време спираше, обръщаше се назад и поглеждаше към светлините, идващи от къщата, за да прецени разстоянието до брега. Течението беше слабо и не я бе изтласкало встрани. Почувства умора, отпусна се за малко по гръб и след като си почина, заплува към брега.

Колебанията на водата се засилиха и рибата усети плячката. Запляска бързо с опашката си, огромното й тяло зацепи водата със скорост, която накара малките фосфоресциращи организми ярко да заблестят — рибата се понесе напред, като че обвита в искряща мантия.

Тя се плъзна на около два метра под повърхността и жената почувства само лек удар на вълната, която я вдигна и отново я спусна. Тя спря за миг сепната, но тъй като не забеляза нищо особено, заплува отново, като рязко изхвърляше ръцете си напред.

Сега рибата долови човешкото присъствие и колебанията на водата, неравномерни и резки, сигнализираха опасност. Тя заплува в кръг и започна да се издига към повърхността. Гръбният й плавник се показа отгоре, а водата наоколо закипя от мощните удари на опашката й. Тялото й се затресе.

Внезапно жената бе овладяна от необясним страх. Съдържанието на адреналин в кръвта й силно се повиши, тръпки полазиха по ръцете и краката й и тя стремително заплува към брега. Прецени, че й остават петдесетина метра. Вече виждаше ивицата бяла пяна там, където вълните се разливаха по пясъка, виждаше и светлините на къщата, дори й се стори, че на един от прозорците се мярна сянка. Това я ободри.

Читать дальше

Конец ознакомительного отрывка

Купить книгу

Рибата плуваше на стотина метра встрани от жената, после внезапно зави наляво, гмурна се под водата и с два отсечени удара на опашката си се нахвърли върху своята жертва.

Отначало жената помисли, че кракът й се е ударил в някой камък или в плаващ дънер. Не почувства болка, само силно дръпване. Помъчи се да го докосне, като риташе с другия си крак, за да се задържи над водата. Зашари с лявата си ръка в тъмната вода, но не можеше да намери стъпалото си, повдигна ръката си нагоре и едва не загуби съзнание. Бе напипала стърчаща кост и разкъсана плът. Тогава тя разбра — топлата пулсираща струя, която усещаше върху пръстите си в прохладната вода, бе нейната собствена кръв.

Болка и паника се сляха ведно. Жената силно изви глава назад и от гърлото й се изтръгна отчаян вопъл.

Рибата се отдалечи. Тя преглътна крака на жената, без да го сдъвче. Кости и месо мигом потънаха в огромната й паст.