ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Челюсти Питър Бенчли Огромната риба безшумно пореше нощната вода, като размахваше леко сърповидната си опашка. Държеше пастта си полуотворена, колкото да пропуска вода през хрилете. Тялото й изглеждаше неподвижно. Тя едва-едва повдигаше или отпускаше гръдната си перка и променяше посоката си, както птицата с повдигане на едното крило и отпускане на другото. Очите й не виждаха нищо в мрака, другите сетива също не изпращаха тревожни сигнали в малкия й примитивен мозък. Можеше да се помисли, че рибата спи, но тя безшумно се движеше — инстинкт за самосъхранение, изработен в продължение на милиони години. Липсата на плавателен мехур като при другите риби и на плавници, които да изтласкват наситената с кислород вода през хрилете й, я заставяше да бъде в непрекъснато движение. Ако спреше, тя щеше да отиде на дъното и да умре от недостиг на кислород. Луна нямаше и брегът изглеждаше почти толкова тъмен, колкото водата. Само дългата права ивица на плажа, блестяща от белота, разделяше морето от брега. От прозорците на къщата зад дюните, тук-там покрити с трева, върху пясъка падаха жълти петна светлина. Външната врата се отвори и на дървената веранда излязоха мъж и жена. Те постояха около минута с лице към океана, после бързо се прегърнаха и изтичаха надолу по стълбите. Мъжът беше пиян и се спъна на последното стъпало. Жената се засмя, хвана го за ръката и двамата побягнаха към плажа. — Най-напред ще поплуваме — рече жената, — за да ти се проясни главата. — Остави главата ми — отвърна мъжът. После изведнъж се закикоти, политна назад и повали жената със себе си. Те нетърпеливо се съблякоха, преплетоха крака и се замятаха върху студения пясък. След малко мъжът легна по гръб и затвори очи. Жената го погледна и се усмихна. — Да се изкъпем ли? — попита тя. — Върви. Аз ще те почакам тук

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Отново се обърна, привлечена от мириса на кръвта, лееща се от бедрената артерия на жената. За рибата това беше ясен и верен ориентир — като фар в безоблачна нощ. Този път атакува отдолу. Тя се устреми нагоре, право към жертвата, с разтворени челюсти. Огромната й островърха глава удари жената с такава сила, че я изхвърли от водата. В същия миг мощните челюсти се заключиха около торса й, като смилаха кости и месо в кървава каша. Без да изпуска плячката от своята паст, рибата се стовари шумно във водата, като вдигна наоколо фонтан от пяна, кръв и светещи микроорганизми.

Вече под повърхността рибата въртеше глава наляво и надясно в стремежа си да пререже сухожилията с острите си триъгълни зъби. Тялото на жената се разцепи на късове. Рибата с настървение глътна и по-големите части. В мозъка й продължаваха да постъпват сигнали за близка плячка, но тя не можеше да разбере откъде идват и се мяташе на всички страни в облак от кървава пяна, като отваряше и затваряше паст и гълташе, каквото й попадне. А когато облакът се разсея, по-голямата част от тялото беше изчезнала. Малки късчета бавно се спускаха на пясъчното дъно и там лениво се поклащаха от течението. Други плаваха на самата повърхност, а вълните ги поемаха и ги носеха към брега.

Мъжът се събуди и потръпна от утринната прохлада. Устата му беше суха и лепнеше, а когато се оригна, усети вкус на застояло уиски и царевична ракия. Слънцето не бе още изгряло, но розовата ивица на изток предвещаваше приближаването на деня. Звездите все още мъждееха на бледнеещото небе. Мъжът стана и започна да се облича. Беше раздразнен, че жената не го е събудила, а се е прибрала сама, но му се стори странно, че е оставила дрехите си на плажа. Той ги взе и се отправи към къщата.

Премина на пръсти през верандата и внимателно открехна вратата, защото знаеше, че при рязко отваряне скърца. В гостната беше тъмно и безлюдно, на масата стояха недопитите чаши, пепелниците с угарки и мръсните чинии. Той прекоси гостната, зави по коридора и мина край две затворени врати. Вратата на тяхната стая беше отворена, а нощната лампа светеше. Леглата бяха оправени. Той хвърли дрехите на жената върху едното, върна се в гостната и запали лампата. Диваните бяха празни.

В къщата имаше още две спални. В едната спяха хазяите, втората беше заета от другата гостуваща двойка. Като се стараеше да не вдига шум, открехна вратата на стаята за гости. Там имаше две легла и на всяко лежеше само по един човек. Той затвори вратата и се отправи към другата спалня. Хазяите спяха на огромно легло — всеки на своето място. Мъжът затвори вратата и се върна в стаята. Потърси часовника си. Наближаваше пет.

Седна и се втренчи в купчината дрехи на другото легло. Беше сигурен, че жената не е в къщата.