На вечеря нямаше други гости и тя не би могла да тръгне с никой, освен ако не бе срещнала някого на плажа, докато той бе спал. Но дори да бе тръгнала с него, навярно би взела поне нещо от дрехите със себе си.
Едва сега в главата му пропълзя мисълта, че може би се е случило нещо лошо. Това предположение скоро се превърна в увереност. Той се върна в спалнята на хазяина, постоя известно време нерешително до леглото, после внимателно сложи ръка на рамото му.
— Джак — каза той, — хей, Джак!
Хазяинът въздъхна и отвори очи.
— Какво?
— Аз съм. Том. Никак не ми се щеше да те будя, но ми се струва, че се е случило нещо лошо.
— За какво говориш?
— Виждал ли си Криси?
— Какво значи „виждал ли си“? Тя беше с теб.
— Няма я. Искам да кажа, че не мога да я намеря.
Джак седна и запали лампата. Жена му се обърна на другата страна и се зави през глава. Джак погледна часовника.
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу
— О, господи, още е пет сутринта, а ти си загубил приятелката си.
— Знам — каза Том. — Извинявай. Кога я видя за последен път?
— Аз? Чакай да си спомня. Тя каза, че отивате да се къпете и двамата излязохте на верандата. А ти кога я видя за последен път?
— На плажа. После заспах. Не се ли е връщала?
— Не съм я виждал. Легнахме си в около един часа.
— Намерих дрехите й.
— Къде? На плажа?
— Да.
— Погледна ли в гостната?
Том кимна.
— И в стаята на семейство Хенкълс.
— В стаята на семейство Хенкълс?
Той се изчерви.
— Запознах се с нея съвсем наскоро. Доколкото можах да схвана, тя е малко особена. Хенкълсови също. Искам да кажа… не… нищо не намеквам. Просто реших да огледам цялата къща, преди да те събудя.
— Е, и какво мислиш сега?
— Започвам да се питам — каза Том, — дали не й се е случило нещо. Може да се е удавила.
Джак спря очите си върху него, после отново погледна часовника си.
— Не знам кога започва работа полицията — каза той, — но това може да се изясни още сега.
Полицаят Лен Хендрикс седеше на бюрото си в полицейския участък на Амити и четеше детективски роман със заглавие „Никаквецо, аз съм твоя“. В мига, в който телефонът иззвъня, героинята на име Свистящата Дикси тъкмо щеше да бъде изнасилена от банда мотоциклетисти. Хендрикс остави телефона да звъни, докато Дикси не кастрира първия от своите нападатели с нож за разрязване на линолеум, който изкусно бе скрила в косите си.
Най-после Хендрикс вдигна слушалката.
— Полицейски участък на Амити, дежурният Хендрикс слуша — каза той. — С какво мога да ви услужа?
— Обажда се Джак Фут, живея на Олд Мил Роуд. Искам да ви съобщя, че е изчезнало едно лице. Или поне на мен така ми се струва.
— Моля, повторете, сър. — Хендрикс бе служил в армията като радист и обичаше установената военна терминология.
— В дома ми гостува девойка. Към един часа отиде да поплува и досега не се е върнала.






