Страк отново подаде глава и съобщи на останалите:
— Връщат се. Да видим какво са открили. Ей! — провикна се той. — Намерихте ли нещо?
— И още как — отвърна Хаскеер. — Отзад има врата. Нямаше да я забележим, ако вътре не блещукаше светлина. Оставих оръженосците да я пазят. Ако не друго, там поне е по-завет.
Останалите се надигнаха, раздвижвайки с мъка вкочанените си тела. Загърнати в одеяла и леопардови кожи, те пресякоха двора като причудлива процесия от скитници. Двореца ги посрещна със зловеща тишина.
Водени от Хаскеер, те заобиколиха огромната сграда и се озоваха от задната й страна, където надвисналата ледена планина я бе обхванала в обятията си. Ала там, където сградата опираше в ледника, се виждаше огромна пукнатина, озарена от бледо, трепкащо сияние.
— Не смяташ ли, че е опасно? — попита Алфрей, припомняйки си как от ледника се бе отчупил огромен къс.
— Не е опасно само вкъщи — отвърна кисело Хаскеер. — Ако мислиш, че ще се справиш по-добре, действай.
Щом се спуснаха в пукнатината, те дочуха равномерни удари и ругатни. Свърнаха зад ъгъла и спряха зад Гант и Лиффин, които пробиваха с мечовете си отвор в ледената стена, сковала входа. Скоро към тях се присъединиха и останалите орки. От тавана започна да се сипе дъжд от висулки.
— Спрете! — извика Страк, когато една остра като кама висулка едва не се заби в главата му. — Постъпвате необмислено. Така по-скоро ще си навредим, отколкото да пробием отвор. — Той извика Алфрей. — Остана ли ти още от онази течност?
— Може би. — Алфрей бръкна в торбата с лекарствата. — Даде ми я един лечител от клана на Кеппатаун. Предупреди ме, че става избухлива, като се смеси с вода.
— Точно каквото ни е нужно. Ей, вие там! Дръпнете се назад и оставете всичко, което може да се запали.
Върколаците започнаха да свалят раниците и торбите си. Заедно с няколко парцаливи дрехи, кутии за прахан и част от бинтовете на Алфрей, те образуваха купчина, която се издигаше до средата на масивната врата.
Алфрей изпразни отгоре съдържанието на стомничката, а Страк разтопи между дланите си малко сняг. Веднага щом го изсипа върху купчината от нея лумнаха пламъци. Скоро огънят се разгоря с пълна сила и цепнатината се изпълни с дим. Орките от предните редици започнаха да кашлят сподавено, докато тези отзад натискаха да се приближат до топлината на огъня. Настъпи блъсканица и суматоха.
Изведнъж над главите им надвисна огромен леден къс. Орките се втурнаха изплашени назад.
Леденият къс се отдели от вратата и се стовари с трясък на пода, вдигайки облак от ситен, снежен прашец. Когато шумът утихна, орките пристъпиха напред.
И замряха.
Върху стъклените врати бяха изрисувани листа, инкрустирани със златни нишки. През тях се прецеждаше мека светлина.






