ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Орки Стен Никълс Посвещава се на Мариане Гей и Ник Филтър, задето бяха щастливи и ме вдъхновяваха с любовта си. Ако не беше помощта на другите, писателите щяха да живеят в непоносима изолация. Ето защо благодаря на Стийв Джейксън и Хийтър Матузо за тяхното приятелство и за смеха им. На Хари и Хелън Ниб за съветите и любезното съдействие. На Санди Оудън за шоколадовата й мъдрост. На Саймън Спантън, задето прояви твърда ръка в редакцията и на Никола Синклер за опита му в книгоиздаването. Ей, оркското войнство, да вдигнем врява, да вдигнем врява и глъчка сега. Когато от странство се връщаме с плячка, с богатства несметни да смаем света. Ей, оркски невести, прекрасни, чудесни, кажете ни сбогом, къщовници, с песни. Кръвта ни за сеч и разплата жадува, а мечът погибел да сее бленува. Да палим, да грабим, накрая да режем главите от шиите, от пояс кесиите. Врага в битка страшна без жал да затрием, връз гроба му бъчва със ейл да изпием. Над бряг непознат стройна кула стърчеше, в тъма доближихме я, скоро в огън пламтеше. Имотец прибрахме, злодейства пиляхме, живинка нивга веч на тоз бряг не съзряхме. Селяк с тумбак сладка щерка таеше, с нож го ръчнахме, после дълго врещеше. Щом секна да кряка, златцето издаде, щерката търти да бяга, жената турнахме на клада. Да вдигнеме халби, ей оркското войнство, до дъно да пием тръпчивия ейл. Вразите лишихме от чест и достойнство, триумф и богатства славят орка дебел. Стара оркска маршова песен Земята около Страк бе осеяна с трупове. Беше оглушен от виковете и звъна на стомана. Въпреки студа солена пот дразнеше очите му. Мускулите му горяха, болеше го цялото тяло. Елекът му бе опръскан с парченца мозък, кръв и кал. А към него се прокрадваха още две от проклетите, покрити с розова кожа създания и в очите им пламтеше жажда да убиват. Всичко това

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— С нейна помощ ще мога да черпя сила от портала и да я използвам в помощ на твоите орки. Освен това, когато не е у теб, ще долавяш по-лесно песента на другите четири звезди. Така ще ги откриеш бързо.

Беше права, предложението не му се понрави, но звучеше разумно. Той извади звездата от куртката си и й я подаде.

Докато подреждаха отряда за излаз, Койла и Серафейм се озоваха един до друг. Очевидно нещо не й даваше покой.

— Доколкото разбирам, цялата тази бъркотия се дължи на Вермеграм. Защо каза одеве, че искаш да изкупиш вината си?

— Не е съвсем така. Виждаш ли… ето например вие… сте били верни на Дженеста в началото, а после…

— Изплюй камъчето де.

— Аз подтикнах коболдите да откраднат от вас първата звезда.

— Ах ти, измамнико! — просъска тя.

— Но, както ти казах, по онова време вие все още бяхте верни на дъщеря ми. Или поне така смятах. Вече твърдо бях решил да събера звездите и…

— И използва за целта коболдите. Но пък те те изиграха, нали?

Той кимна.

— И тогава реши да прибегнеш до нашите услуги. — Тя погледна към Върколаците. — Представям си какво ще стане, ако им кажа. Но няма да го сторя, докато не преминем оттатък. Ако преминем оттатък. И без това си имаме достатъчно проблеми.

Той й благодари полугласно.

В същия момент вратата поддаде. Серафейм се втурна към нея. Санара го последва. Те насочиха стъклениците си към слуагите, които се опитваха да влязат. Снопове ослепителна жълтеникава светлина покосиха първите. Разнесоха се ужасяващи крясъци. Въздухът се изпълни с миризма на изгоряла плът.

— Това бяха последните ни запаси — съобщи Серафейм и хвърли празната стъкленица. — Оттук нататък поемате вие, Върколаци.

— Ако се разделим, ще се срещнем тук — инструктира ги Страк. — А сега — напред!

Орките си запроправяха път през купчината обгорени тела.

Страк не бе обръщал внимание на странната неуловима връзка, която съществуваше между него и звездата, докато не се отдалечи на известно разстояние от нея. Почувства липсата й за първи път, когато излезе от подземния лабиринт.

Ала още докато тичаха нагоре по тесните стълби, той долови първите тонове на небесната песен да се спускат някъде отгоре. Само след секунди достигнаха още един тънещ в мрак коридор, който се отваряше към просторна зала.

Читать дальше

Залата буквално гъмжеше от демони.

В мига, когато поведе атаката срещу тях, в главата му отекна звук, който приличаше на триумфален акорд.

Слуагите въобще не очакваха да бъдат нападнати. Изглежда бяха заслепени и оглушени от близостта на звездите — положени на една маса в центъра на залата. Изсвистяха копия и пронизаха онези от чудовищата, които бяха увиснали от тавана като гигантски прилепи. Секирата на Страк се заби дълбоко в един сивкав, черупчест гръб, мечът на Койла отсече главата на слуага до него.