ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Хищник Дуглас Престон Декември 1972 г. Долината Таурус-Литроу Маре Серенитатис Луната На 11 декември 1972-а година последната мисия на „Аполо“ с човек на борда до Луната се приземи на площадката за кацане в Таурус-Литроу, огромна, заобиколена от планини долина, в края на Морето на спокойствието. В геоложки план районът обещаваше да бъде страна на чудесата с безбройните си хълмове, планини, наносни басейни и сипеи. От особен интерес бяха няколко кратера, образувани от удар, който бе причинил дълбоки дупки в повърхността, разпръсквайки брекча и стъкло по цялата равнина. Мисията се надяваше да се върне с истинско съкровище от лунни проби. Юджийн Сърнан бе командирът на Лунарния модул, а Харисън Шмит — „Джак“, негов пилот. Двамата мъже представляваха идеалният екип за мисията на „Аполо“ 17. Сърнан бе опитен ветеран от две предишни мисии, „Джемини“ 9 и „Аполо“ 10, докато Шмит бе блестящ геолог с докторат от Харвард и бе участвал в планирането им. От три дни изследваха Таурус-Литроу с помощта на Лунарен Роувър. Първата им разходка по лунния пейзаж показа ясно, че в геоложко отношение са ударили джакпота. Едно от най-вълнуващите открития на мисията, което косвено доведе до мистериозната находка на кратера Ван Сърг, стана на втория ден в тесен, дълбок кратер, наречен Шорти. Когато Шмит излезе от роувъра, за да изследва ръба на Шорти, бе удивен, че под сивия лунен прах, който се вдигаше под ботушите му, се открива слой светла оранжева почва. Сърнан бе толкова шокиран, че вдигна оранжевата си отразяваща маска, за да се увери, че не е оптическа измама. Изкопаха бързо една дупка и откриха, че оранжевата почва преминава в яркочервена. От центъра в Хюстън възбудено обсъждаха източника и значението на това странно оцветяване и помолиха астронавтите да вземат двойна проба, която да за

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Масаго продължаваше да се мята диво, бореше се с почти нечовешка сила, но свестилият се Хит вече се бе добрал до кабината и с два яростни удара го укроти. Отгоре двигателите пищяха, чуваше се, че вторият пилот вика за помощ, докато се бореше с уредите.

Внезапно покрай стъклото на прозореца премина бързо лицето на една скала; последва страшно разтърсване, вътрешностите на машината задумкаха силно, сякаш парчета от мотора разкъсваха като шрапнели фюзелажа. Вторият пилот беше буквално закован на една страна от летящите отломки, кръвта му се плискаше срещу разтрошения плексиглас на предното стъкло. Пронизителният скърцащ звук от разкъсване на метал в скала бе последван от ужасния безтегловен момент на свободно падане, след което се чу мощен грохот.

Тишина.

Том усети, че сякаш изплува от тъмното и му трябваха няколко секунди, за да си спомни къде се намира. В разбит хеликоптер. Опита се да се движи и да разбере какво го е блокирало в ъгъла, но върху него се посипаха отломки. До слуха му достигна вик, сякаш идваше някъде отдалече, чу шума от капките от хидравличната течност (или от кръв), в носа го удари смрадта на авиационно гориво и изгоряла електроника. Всяко движение бе спряло. Опита се да се освободи. От едната страна на хеликоптера имаше огромна цепнатина и през нея можа да види остатъка върху стръмния склон на една разбита скала. Хеликоптерът стенеше и се въртеше, металните нитове се пукаха. Въздухът започна да се пълни с пушек.

Том се изкачи върху останките и намери Сали цялата омотана в мрежата и брезентовите мушами. Той издърпа настрани мрежата.

— Сали!

Тя се размърда и отвори очи.

— Ще те измъкна оттук. — Той я хвана под мишниците и я изтегли; беше само объркана.

— Том! — долетя гласът на Уайман Форд.

Обърна се. Форд се катереше по купчина отломки, по лицето му се стичаха кървави ручейчета.

— Огън — задъхано каза той. — Горим. — В същия момент се чу свистящ звук и опашната секция избухна в пламъци, плисвайки жега в лицата им.

Читать дальше

Том прегърна Сали и я понесе към дупката във фюзелажа, единственият път за навън. Улови мрежата и я вдигна, провря ръка над гредата и изтласка Сали към дупката. Тя се хвана за грапавия край и Том й помогна да излезе навън, отгоре на фюзелажа, което бе на осем стъпки от земята. Тя видя огъня, който избухна от опашката, запълзя по горивните шлангове и електрическите кабели, поглъщайки хеликоптера.

— Можеш ли да скочиш?

Сали кимна.

— Скачай!

— Какво още правите, че не скачате? — провикна се тя вече отдолу. — Хайде!

— Форд е вътре.

— Ще избухне…

Но Том бе насочил отново вниманието си към хеликоптера, където Форд, ранен, се опитваше да се изкачи по мрежата към отвора. Едната му ръка висеше безжизнена.