ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Хищник Дуглас Престон Декември 1972 г. Долината Таурус-Литроу Маре Серенитатис Луната На 11 декември 1972-а година последната мисия на „Аполо“ с човек на борда до Луната се приземи на площадката за кацане в Таурус-Литроу, огромна, заобиколена от планини долина, в края на Морето на спокойствието. В геоложки план районът обещаваше да бъде страна на чудесата с безбройните си хълмове, планини, наносни басейни и сипеи. От особен интерес бяха няколко кратера, образувани от удар, който бе причинил дълбоки дупки в повърхността, разпръсквайки брекча и стъкло по цялата равнина. Мисията се надяваше да се върне с истинско съкровище от лунни проби. Юджийн Сърнан бе командирът на Лунарния модул, а Харисън Шмит — „Джак“, негов пилот. Двамата мъже представляваха идеалният екип за мисията на „Аполо“ 17. Сърнан бе опитен ветеран от две предишни мисии, „Джемини“ 9 и „Аполо“ 10, докато Шмит бе блестящ геолог с докторат от Харвард и бе участвал в планирането им. От три дни изследваха Таурус-Литроу с помощта на Лунарен Роувър. Първата им разходка по лунния пейзаж показа ясно, че в геоложко отношение са ударили джакпота. Едно от най-вълнуващите открития на мисията, което косвено доведе до мистериозната находка на кратера Ван Сърг, стана на втория ден в тесен, дълбок кратер, наречен Шорти. Когато Шмит излезе от роувъра, за да изследва ръба на Шорти, бе удивен, че под сивия лунен прах, който се вдигаше под ботушите му, се открива слой светла оранжева почва. Сърнан бе толкова шокиран, че вдигна оранжевата си отразяваща маска, за да се увери, че не е оптическа измама. Изкопаха бързо една дупка и откриха, че оранжевата почва преминава в яркочервена. От центъра в Хюстън възбудено обсъждаха източника и значението на това странно оцветяване и помолиха астронавтите да вземат двойна проба, която да за

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Докладвай, че сме завършили първата част от операцията. Предай им, че предвид обстоятелствата се смятам овластен да сложа край на командването на цивилния Масаго и да го обезвредя.

— Тъй вярно, сър.

— Ще докладвам подробно директно на генерал Милър.

Читать дальше

— Тъй вярно, сър.

Един войник затвори врата на товарния отсек, чопърът увеличи оборотите и излетя. Том се облегна на мрежата до Сали, чувстваше се по-изтощен от когато и да е през живота си. Погледна към Масаго. Мъжът не бе произнесъл и думица. Лицето му изглеждаше странно празно.

Хеликоптерът се издигна над стръмните стени, ограждащи долината, и се плъзна на югозапад над върховете на платата. Слънцето стоеше като огромна капка кръв върху хоризонта и когато хеликоптерът набра височина, Том видя Навахо Рим и зад него Платото на древните. В далечината лежеше синята извивка на Чама ривър.

Всичко стана за секунди. Докато започваха лек завой на югоизток, Том улови внезапно движение с периферното си зрение. Масаго! Мъжът бе скочил и се бе втурнал към пилотската кабина. Том бе най-близо и се хвърли отгоре му, но той рязко се извърна и му нанесе остър удар с окованите си в белезници китки. С две ръце измъкна нож от скрита в крачола си кания и хлътна наведен в отвора на пилотската кабина. Другите мъже наскачаха от седалките си, за да го хванат, но в тоя миг хеликоптерът внезапно потъна и се наклони, запращайки ги един върху друг в мрежата. Откъм кабината долетя гъргорещ вик.

— Той ще разбие хеликоптера! — извика Хит, преди ново рязко накланяне да го запрати на другата страна и да блъсне главата му в метална конзола. Гигантът се свлече с окървавено слепоочие.

Машината се залюля опасно и двигателите потрепериха. Том, вкопчен в мрежата, с мъка успя да се изправи, като се бореше да не повърне, докато чопърът свистеше оглушително и се носеше спираловидно надолу. Зърна за миг през отвора на кабината как след кратка отчаяна борба с Масаго единият пилот рухна мъртъв на пода, облян в кръв.

Нов стръмен наклон на хеликоптера и Том използва движението, за да се насочи към кабината. Блъсна се болезнено в стената, оттласна се от една седалка и заби юмрук в ухото на Масаго. Когато той залитна назад, вторият пилот сграбчи закопчаните в белезници китки на Масаго и ги блъсна в конзолата, избивайки по този начин ножа от ръцете му. Чопърът хвърли двамата долу и Масаго докопа пилота, като се мъчеше да го удуши, докато се търкаляха по обляния в кръв под. Том блъсна главата на Масаго в пода, мъчейки се да го откопчи от зашеметения пилот.

— Направи нещо! Ще се разбием! — изкрещя Том към пилота, който едва идваше на себе си. Мъжът се олюля и се върна на мястото си пред таблото, докато машината се накланяше бясно. Последва внезапен тътен откъм двигателите, скоростта намаля, изправиха се.