ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Хищник Дуглас Престон Декември 1972 г. Долината Таурус-Литроу Маре Серенитатис Луната На 11 декември 1972-а година последната мисия на „Аполо“ с човек на борда до Луната се приземи на площадката за кацане в Таурус-Литроу, огромна, заобиколена от планини долина, в края на Морето на спокойствието. В геоложки план районът обещаваше да бъде страна на чудесата с безбройните си хълмове, планини, наносни басейни и сипеи. От особен интерес бяха няколко кратера, образувани от удар, който бе причинил дълбоки дупки в повърхността, разпръсквайки брекча и стъкло по цялата равнина. Мисията се надяваше да се върне с истинско съкровище от лунни проби. Юджийн Сърнан бе командирът на Лунарния модул, а Харисън Шмит — „Джак“, негов пилот. Двамата мъже представляваха идеалният екип за мисията на „Аполо“ 17. Сърнан бе опитен ветеран от две предишни мисии, „Джемини“ 9 и „Аполо“ 10, докато Шмит бе блестящ геолог с докторат от Харвард и бе участвал в планирането им. От три дни изследваха Таурус-Литроу с помощта на Лунарен Роувър. Първата им разходка по лунния пейзаж показа ясно, че в геоложко отношение са ударили джакпота. Едно от най-вълнуващите открития на мисията, което косвено доведе до мистериозната находка на кратера Ван Сърг, стана на втория ден в тесен, дълбок кратер, наречен Шорти. Когато Шмит излезе от роувъра, за да изследва ръба на Шорти, бе удивен, че под сивия лунен прах, който се вдигаше под ботушите му, се открива слой светла оранжева почва. Сърнан бе толкова шокиран, че вдигна оранжевата си отразяваща маска, за да се увери, че не е оптическа измама. Изкопаха бързо една дупка и откриха, че оранжевата почва преминава в яркочервена. От центъра в Хюстън възбудено обсъждаха източника и значението на това странно оцветяване и помолиха астронавтите да вземат двойна проба, която да за

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Том легна по корем и се добра до дупката, хвана здравата му ръка и го издърпа нагоре. Черен пушек се вдигна като голяма вълна в момента, в който освободи Форд и му помота да се озове върху фюзелажа, откъдето го плъзна към земята.

— Том! Бягай оттам! — извика Сали отдолу, докато помагаше на монаха да се отдалечи от разбитата машина.

— Хит още е вътре!

Пушекът вече се изливаше от отвора. Том скочи сред него и се наведе, откривайки долу слой чист въздух. Той запълзя към мястото, където последно бе видял сержанта. Мъжът лежеше в безсъзнание на една страна в пилотската кабина всред дъжд от отломки. Огнените вълни бяха опърлили кожата му. Том го подхвана, но Хит бе твърде едър и нямаше да успее.

Чу се глух звук, сякаш нещо избухна вътре във фюзелажа. Нагоре се издигнаха вълни топлина и дим.

— Хит! — Той го плесна по лицето и сержантът бавно вдигна клепачи. Плесна го отново, по-силно и очите отново се върнаха на фокус.

— Мърдай! Да излизаме!

Том му помогна да се изправи. Сержантът се залюля на крака, главата му се тресеше, от косата му капеше кръв.

— По дяволите…

— Излизай! Горим!

— Исусе…

Хит изглежда най-сетне осъзна какво става. Пушекът вече беше толкова гъст, че през него едва се виждаше. Движеха се един след друг. Измина цяла вечност, преди да се доберат до мястото, където фюзелажът на чопъра бе изкривен нагоре. Том се обърна, хвана ръката на Хит и я сложи върху мрежата.

— Слизай!

Въздухът не достигаше и задушливият пушек се впиваше като счупено стъкло в дробовете им.

— Слизай, по дяволите!

Мъжът започна да се спуска, по ръцете му се стичаше кръв. Том го следваше успоредно, опитваше се да го окуражава, но главата му се замайваше все по-силно. Щеше да изгуби съзнание, бе твърде късно. Всичко свърши. Усети, че хватката му се разхлабва…

И тогава нечии ръце се протегнаха, вдигнаха го и го хвърлиха далеч от огнения ад. Той падна тежко върху пясъка и миг по-късно Хит се сгромоляса до него с охкане. Сали скочи до тях — тя се бе изкачила на хеликоптера, за да ги измъкне навън.

Те се спъваха, залитаха, пълзяха, опитвайки се да се отдалечат колкото се може повече от горящата машина. Том накрая се сгърчи, задъхваше се и кашляше, не бе в състояние да се движи напред. Коленичил върху пясъка, той дочу глух тътен и почувства внезапната топлина, когато последният от резервоарите на хеликоптера избухна, изхвърляйки горящи парчета.

Изведнъж се появи странно видение: от огъня излезе мъж, обвит в пламъци, във вдигнатите му ръце имаше оръжие. Той спря несигурно, прицели се и стреля — след което бавно се олюля и рухна като статуя в горящия ад.

Том изгуби съзнание.

Нощта бе паднала над Природонаучния музей в Манхатън.