ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Хищник Дуглас Престон Декември 1972 г. Долината Таурус-Литроу Маре Серенитатис Луната На 11 декември 1972-а година последната мисия на „Аполо“ с човек на борда до Луната се приземи на площадката за кацане в Таурус-Литроу, огромна, заобиколена от планини долина, в края на Морето на спокойствието. В геоложки план районът обещаваше да бъде страна на чудесата с безбройните си хълмове, планини, наносни басейни и сипеи. От особен интерес бяха няколко кратера, образувани от удар, който бе причинил дълбоки дупки в повърхността, разпръсквайки брекча и стъкло по цялата равнина. Мисията се надяваше да се върне с истинско съкровище от лунни проби. Юджийн Сърнан бе командирът на Лунарния модул, а Харисън Шмит — „Джак“, негов пилот. Двамата мъже представляваха идеалният екип за мисията на „Аполо“ 17. Сърнан бе опитен ветеран от две предишни мисии, „Джемини“ 9 и „Аполо“ 10, докато Шмит бе блестящ геолог с докторат от Харвард и бе участвал в планирането им. От три дни изследваха Таурус-Литроу с помощта на Лунарен Роувър. Първата им разходка по лунния пейзаж показа ясно, че в геоложко отношение са ударили джакпота. Едно от най-вълнуващите открития на мисията, което косвено доведе до мистериозната находка на кратера Ван Сърг, стана на втория ден в тесен, дълбок кратер, наречен Шорти. Когато Шмит излезе от роувъра, за да изследва ръба на Шорти, бе удивен, че под сивия лунен прах, който се вдигаше под ботушите му, се открива слой светла оранжева почва. Сърнан бе толкова шокиран, че вдигна оранжевата си отразяваща маска, за да се увери, че не е оптическа измама. Изкопаха бързо една дупка и откриха, че оранжевата почва преминава в яркочервена. От центъра в Хюстън възбудено обсъждаха източника и значението на това странно оцветяване и помолиха астронавтите да вземат двойна проба, която да за

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— Какво се е случило с мен?

— Нищо, освен лошо изгаряне, счупена китка, пукнати ребра, сътресение, натъртване на бъбреци и леко пострадали бели дробове. Това е всичко.

Читать дальше

— Колко време бях в безсъзнание?

— Два дни.

— А Форд? Как е той?

— Би трябвало да дойде всеки момент да те види. Той е със счупена ръка и няколко прорезни рани, това е всичко. Ти беше ранен най-лошо.

Том изсумтя, главата му продължаваше да пулсира. Когато пред очите му се изясни, той забеляза, че в ъгъла седи някой. Беше лейтенант детектив Уилър.

— Какво става тук?

Уилър се изправи, вдигна ръка за поздрав и отново се отпусна в стола.

— Радвам се да ви видя буден, Бродбент. Не се тревожете, нищо не ви заплашва.

Том не отвърна нищо.

— Само наминах да видя как върви оздравяването ви.

— Много мило от ваша страна.

— Предположих, че бихте искали да получите отговори на някои въпроси. Като например какво сме научили за убиеца на Марстън Уедърс, същия онзи човек, който отвлече съпругата ви.

— Да, бих искал.

— А в замяна на това, когато сте готов, ще очаквам да ми разкажете всичко. — Той вдигна въпросително вежди.

— Ясно.

— Добре. Мъжът се казва Мадокс, Джимсън Алвин Мадокс, осъден за убийство; изглежда е работел за Айън Корвъс, куратор в Американския природонаучен музей в Ню Йорк. Издействал по-ранно освобождаване на Мадокс от затвора. Самият Корвъс е умрял в същата нощ, когато Сали е била отвлечена, както изглежда от сърдечен удар. Като се има предвид съвпадението на времето, ФБР проверява.

Том кимна. По дяволите, главата му се цепеше от болка.

— А как така Корвъс е научил за динозавъра?

— До него стигнали слухове, че Уедърс е попаднал на нещо голямо и той изпратил Мадокс след него. Мадокс убил нашия човек, и както изглежда, отмъкнал образец, който Корвъс изследвал в музея. В интернет изскочи нещо по този въпрос и се вдигна нечувана дандания. Сега всички вестници пишат само за това. — Уилър поклати тава. — Динозавърски фосил… Исусе, мислех си за какво ли не, от кокаин до заровено злато, но не можех и да допусна, че е тиранозавър рекс.

— Какво стана с фосила?

В този момент се намеси Сали.

— Правителството затвори високите плата и го изнесе оттам. Говори се, че ще строят някаква специална лаборатория, за да го изследват, може би точно тук, в Ню Мексико.

— А Мадокс? Наистина ли е мъртъв?

Уилър кимна:

— Намерихме тялото му, където сте го оставили, или най-малкото, където койотите са го оставили, след като са приключили с него.

— А нещо за Предътъра, цялата тази работа…

Уилър се облегна в стола си.

— Продължаваме да я разплитаме. Прилича на работа на някоя от онези фантомни правителствени агенции.

— Форд ще ти каже, когато дойде — каза Сали.