ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Хищник Дуглас Престон Декември 1972 г. Долината Таурус-Литроу Маре Серенитатис Луната На 11 декември 1972-а година последната мисия на „Аполо“ с човек на борда до Луната се приземи на площадката за кацане в Таурус-Литроу, огромна, заобиколена от планини долина, в края на Морето на спокойствието. В геоложки план районът обещаваше да бъде страна на чудесата с безбройните си хълмове, планини, наносни басейни и сипеи. От особен интерес бяха няколко кратера, образувани от удар, който бе причинил дълбоки дупки в повърхността, разпръсквайки брекча и стъкло по цялата равнина. Мисията се надяваше да се върне с истинско съкровище от лунни проби. Юджийн Сърнан бе командирът на Лунарния модул, а Харисън Шмит — „Джак“, негов пилот. Двамата мъже представляваха идеалният екип за мисията на „Аполо“ 17. Сърнан бе опитен ветеран от две предишни мисии, „Джемини“ 9 и „Аполо“ 10, докато Шмит бе блестящ геолог с докторат от Харвард и бе участвал в планирането им. От три дни изследваха Таурус-Литроу с помощта на Лунарен Роувър. Първата им разходка по лунния пейзаж показа ясно, че в геоложко отношение са ударили джакпота. Едно от най-вълнуващите открития на мисията, което косвено доведе до мистериозната находка на кратера Ван Сърг, стана на втория ден в тесен, дълбок кратер, наречен Шорти. Когато Шмит излезе от роувъра, за да изследва ръба на Шорти, бе удивен, че под сивия лунен прах, който се вдигаше под ботушите му, се открива слой светла оранжева почва. Сърнан бе толкова шокиран, че вдигна оранжевата си отразяваща маска, за да се увери, че не е оптическа измама. Изкопаха бързо една дупка и откриха, че оранжевата почва преминава в яркочервена. От центъра в Хюстън възбудено обсъждаха източника и значението на това странно оцветяване и помолиха астронавтите да вземат двойна проба, която да за

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Сякаш по даден знак влезе сестрата и Том видя изрязаното лице на Форд зад нея, челюстта му беше превързана от едната страна, ръката му беше в гипс. Беше облечен в карирана риза и джинси.

— Том! Радвам се, че си дошъл в съзнание. — Той се приближи и се облегна на рамката на леглото. — Как си?

— Бивал съм и по-добре.

Той внимателно намести едрото си тяло в един пластмасов стол.

— Свързах се с някои мои стари приятели в компанията. Изглежда глави са се търкаляли заради това, което се случи, пренебрежителното незачитане на човешкия живот, да не споменаваме злополучната операция. Секретната агенция, която е провеждала операцията, е разпусната. Правителството разследва случая, но знаеш как е…

— Да.

— Има и нещо друго, нещо невероятно. Учен от Природонаучния музей в Ню Йорк се е сдобил с парче от динозавъра, изследвал го е и е пуснал статия по въпроса. Предизвикала е истински бум. Тиранозавър рекс е умрял от зараза — пренесена върху астероида, който е причинил масовото измиране. Не се шегувам — динозавърът е умрял от извънземна зараза. Поне така се твърди. — Форд му разказа как „Аполо“ 17 е донесла на земята няколко частици с лунна проба. — Когато видели, че камъкът е пропит от извънземни микроби, отклонили го към Министерството на външните работи, което на свой ред създало специален отдел, за да бъде изследван. Отделът бил наречен на лунна проба 480, за кратко „LS480“. Изследвали тези частици през последните трийсет години, през цялото време оставайки нащрек, в случай че се появят още такива.

— Но това все още не обяснява как са разбрали за динозавъра.

— Националната агенция за сигурност има невероятни възможности за подслушване. Никога няма да разберем подробностите — изглежда са засекли телефонен разговор. И са се включили веднага. Както се досещаш, чакали са трийсет години и са били готови.

Том кимна.

— Как е Хит?

Читать дальше

— Все още на легло, на горния етаж. Оправя се. Пилотът и вторият пилот са мъртви. Заедно с Масаго и няколко войника. Истинска трагедия.

— А бележникът?

Уилър се изправи, извади го от джоба си и го сложи на леглото.

— Това е за теб. Сали ми каза, че винаги спазваш обещанията си.

Мелъди никога не бе влизала в офиса на Къшман Пийл, президентът на музея, и се чувстваше потисната от атмосферата на привилегированост и изключителност. Човекът зад античното писалище от палисандрово дърво подсилваше ефекта, облечен в сив костюм на „Брукс Брадърс“, с блестяща грива побеляла коса, отметната назад. Пресилената му учтивост и самоосъдителна фразеология зле прикриваха непоколебимата самонадеяност и чувство на превъзходство.

Пийл я заведе до дървен стол, разположен от едната страна на мраморната камина, а той самият се разположи насреща.