Сякаш по даден знак влезе сестрата и Том видя изрязаното лице на Форд зад нея, челюстта му беше превързана от едната страна, ръката му беше в гипс. Беше облечен в карирана риза и джинси.
— Том! Радвам се, че си дошъл в съзнание. — Той се приближи и се облегна на рамката на леглото. — Как си?
— Бивал съм и по-добре.
Той внимателно намести едрото си тяло в един пластмасов стол.
— Свързах се с някои мои стари приятели в компанията. Изглежда глави са се търкаляли заради това, което се случи, пренебрежителното незачитане на човешкия живот, да не споменаваме злополучната операция. Секретната агенция, която е провеждала операцията, е разпусната. Правителството разследва случая, но знаеш как е…
— Да.
— Има и нещо друго, нещо невероятно. Учен от Природонаучния музей в Ню Йорк се е сдобил с парче от динозавъра, изследвал го е и е пуснал статия по въпроса. Предизвикала е истински бум. Тиранозавър рекс е умрял от зараза — пренесена върху астероида, който е причинил масовото измиране. Не се шегувам — динозавърът е умрял от извънземна зараза. Поне така се твърди. — Форд му разказа как „Аполо“ 17 е донесла на земята няколко частици с лунна проба. — Когато видели, че камъкът е пропит от извънземни микроби, отклонили го към Министерството на външните работи, което на свой ред създало специален отдел, за да бъде изследван. Отделът бил наречен на лунна проба 480, за кратко „LS480“. Изследвали тези частици през последните трийсет години, през цялото време оставайки нащрек, в случай че се появят още такива.
— Но това все още не обяснява как са разбрали за динозавъра.
— Националната агенция за сигурност има невероятни възможности за подслушване. Никога няма да разберем подробностите — изглежда са засекли телефонен разговор. И са се включили веднага. Както се досещаш, чакали са трийсет години и са били готови.
Том кимна.
— Как е Хит?
Читать дальше
— Все още на легло, на горния етаж. Оправя се. Пилотът и вторият пилот са мъртви. Заедно с Масаго и няколко войника. Истинска трагедия.
— А бележникът?
Уилър се изправи, извади го от джоба си и го сложи на леглото.
— Това е за теб. Сали ми каза, че винаги спазваш обещанията си.
Мелъди никога не бе влизала в офиса на Къшман Пийл, президентът на музея, и се чувстваше потисната от атмосферата на привилегированост и изключителност. Човекът зад античното писалище от палисандрово дърво подсилваше ефекта, облечен в сив костюм на „Брукс Брадърс“, с блестяща грива побеляла коса, отметната назад. Пресилената му учтивост и самоосъдителна фразеология зле прикриваха непоколебимата самонадеяност и чувство на превъзходство.
Пийл я заведе до дървен стол, разположен от едната страна на мраморната камина, а той самият се разположи насреща.






