ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Мрак Гиллиан Флинн На ослепителния ми съпруг Брет Нолан С живота простиха се Дей, защото Бен се оказа злодей: в дяволски пъклен захлас изтреби ги в нощен час. Мишел удуши през нощта, Деби накълца — изтече й кръвта. Мама Пати след туй се затресе — той главата й с пушка отнесе. Бебето Либи някак оцеля, ама за какво след таз беля? Ученическо стихотворение, ок. 1985 г. Сега Има в мен лошотия, съвсем истинска, като вътрешен орган. Ако ми разпорите корема, току-виж се изхлузила навън — месеста и тъмна — и тупнала на пода, та да я стъпчете. Злото е в кръвта на семейство Дей. Нещо не ми е наред. Никога не съм била послушно момиченце, а след убийствата станах още по-лоша. Малкото сираче Либи отрасна начумерено и безгръбначно, обикаляше разни далечни роднини — втори братовчеди, пралели и приятели на приятелите, киснеше по каравани или порутени фермерски къщи из цял Канзас. Ходех на училище с дрехи от по-голямата си сестра: ризи с пожълтели подмишници, панталони с провиснало дъно, нелепо широки и привързани с оръфан колан, пристегнат на последната дупка. На снимките на класа косата ми все не е както трябва, баретите висят на вървите си, все едно са летящи предмети, оплели се в гъсталак, а под очите ми винаги има издути торбички като на пияна хазайка. И може би едва забележима извивка на устните вместо усмивка. Може би. Не бях симпатично дете и се превърнах в много антипатичен зрял човек. Нарисувате ли душата ми, ще се получи драсканица с остри зъби. Беше потискащ дъждовен март, а аз лежах в леглото си и кроях планове да се самоубия — имах си такова хоби. Позволявах си това следобедно мечтание: пушка, устата ми, изстрел, главата ми отскача веднъж, втори път, кръв по стената. Пръски, струи. „Кремация ли искаше тя или погребение? — ще питат хората. — Кой ще дойде на погребението?“ И

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Стигна до колата с три големи крачки, заклати дръжката, за да му отворя:

хайдехайдехайде

. Отпуснах се тежко до него, вече ядосана.

— Какво? — попитах.

Разнесе се гръм. Порив на вятъра донесе мириса на влажен чакъл.

— Първо тръгни, да се махаме оттук, побързай.

— Слушам, сър.

Излязох от паркинга и потеглих към Канзас Сити, а дъждът направо откачи. Карах не повече от пет минути, после Лайл ми каза да отбия, извърна се към мен и възкликна:

— О, боже!

3 януари 1985 г.

00:02 ч.

Спряха пред къщата на Диондра, кучетата лаеха като бесни както винаги, като че ли никога не бяха виждали пикап, човек, дори Диондра. Тримата влязоха през задната врата, после Диондра нареди на Трей и на Бен да останат пред плъзгащата се врата и да си съблекат дрехите, за да не накапят с кръв навсякъде. „Съблечете се, струпайте дрехите на купчина и ще ги изгорим“.

Кучетата се страхуваха от Трей. Лаеха, обаче не смееха да се доближат до него — веднъж той преби от бой бялото, затова го заобикаляха оттогава. Трей издърпа ризата си откъм гърба, както правят типовете по филмите, по трудния начин, после разкопча дънките си, вперил поглед в Диондра, като че ли щяха да се чукат. И това беше някаква налудничава предварителна игра. Бен съблече ризата си по същия начин, смъкна и панталоните си, кожените панталони, в които вече се потеше, после кучетата му се хвърлиха, душеха слабините му, ближеха ръцете му, като че ли щяха да го погълнат. Той отблъсна едното с длан върху муцуната, изблъска го силно, обаче то се върна агресивно, с олигавена мутра.

— Иска да ти го лапне, човече — засмя се Трей. — Възползвай се.

— Като не го получава от мен — подметна Диондра и завъртя глава в пълен кръг, както имаше навик. Смъкна джинсите си, кожата й беше бяла на мястото на бикините, които сега ги нямаше — само плът и черни косми, залепнали като козината на черна котка. След това свали и пуловера си и остана само по сутиен, с издути гърди и бели следи над тях.

— Какво? — попита тя Бен.

— Нищо, трябва да влезеш вътре.

— Благодаря ти, гений. — Тя изрита дрехите си към купчината и каза на Трей — някак стана ясно, че го казва само на Трей, — че ще отиде да вземе течност за запалки.

Читать дальше

Трей изрита дрехите си към средата, изправи се само по сините си боксерки и каза на Бен, че не е успял да се докаже.

— Аз не смятам така — изломоти Бен, но Трей възкликна „Моля?“ и поклати глава. Едно от кучетата вече цялото се метна върху му, качи лапи върху бедрата на Бен, опита се да го близне по корема, където се беше стекла кръвта.

— Махни се от мен — подвикна Бен, а когато кучето скокна обратно върху него, го цапна с опакото на ръката си. Кучето изръмжа, другото също изръмжа, третото излая и заголи зъби.