ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Мрак Гиллиан Флинн На ослепителния ми съпруг Брет Нолан С живота простиха се Дей, защото Бен се оказа злодей: в дяволски пъклен захлас изтреби ги в нощен час. Мишел удуши през нощта, Деби накълца — изтече й кръвта. Мама Пати след туй се затресе — той главата й с пушка отнесе. Бебето Либи някак оцеля, ама за какво след таз беля? Ученическо стихотворение, ок. 1985 г. Сега Има в мен лошотия, съвсем истинска, като вътрешен орган. Ако ми разпорите корема, току-виж се изхлузила навън — месеста и тъмна — и тупнала на пода, та да я стъпчете. Злото е в кръвта на семейство Дей. Нещо не ми е наред. Никога не съм била послушно момиченце, а след убийствата станах още по-лоша. Малкото сираче Либи отрасна начумерено и безгръбначно, обикаляше разни далечни роднини — втори братовчеди, пралели и приятели на приятелите, киснеше по каравани или порутени фермерски къщи из цял Канзас. Ходех на училище с дрехи от по-голямата си сестра: ризи с пожълтели подмишници, панталони с провиснало дъно, нелепо широки и привързани с оръфан колан, пристегнат на последната дупка. На снимките на класа косата ми все не е както трябва, баретите висят на вървите си, все едно са летящи предмети, оплели се в гъсталак, а под очите ми винаги има издути торбички като на пияна хазайка. И може би едва забележима извивка на устните вместо усмивка. Може би. Не бях симпатично дете и се превърнах в много антипатичен зрял човек. Нарисувате ли душата ми, ще се получи драсканица с остри зъби. Беше потискащ дъждовен март, а аз лежах в леглото си и кроях планове да се самоубия — имах си такова хоби. Позволявах си това следобедно мечтание: пушка, устата ми, изстрел, главата ми отскача веднъж, втори път, кръв по стената. Пръски, струи. „Кремация ли искаше тя или погребение? — ще питат хората. — Кой ще дойде на погребението?“ И

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Бен хукна гол към къщата и извика: — Махайте се — обаче кучетата се отдръпнаха едва когато се върна Диондра.

— Кучетата уважават силата — оповести Трей с презрително извити устни срещу голия Бен. — Хубав храсталак.

Трей грабна запалката от ръката на Диондра, която все още беше гола от наедрелия си корем надолу с щръкнал като палец пъп. Трей напръска дрехите, държейки кутията с течността близо до члена си, все едно пикаеше. Щракна със запалката си отстрани и буууф! дрехите се подпалиха, а той рязко отстъпи две крачки назад и едва не падна. Бен за пръв път го виждаше да изглежда глупаво. Диондра се извърна, защото не искаше да злепоставя Трей, като го зяпа. Това натъжи Бен повече от всичко друго тази вечер: жената, която той искаше да му стане съпруга, жената, която щеше да роди детето му, прояви тази добрина към друг мъж, а към него никога, никога.

Нуждаеше се от нейното уважение.

Бен остана у Диондра и ги гледа как пушат още малко трева. Не можеше да се прибере у дома без колелото си — беше много студено, мъртвешки студено, отново валеше сняг, вятърът свиреше в камина. В тази виелица до сутринта другите крави щяха да измръзнат до смърт, ако мързеливият фермер не предприеме нещо. И толкова по-добре. Да му е за урок. Бен усети как гневът се надига у него… отново, силно.

На всички да им е за урок, по дяволите. На всички скапаняци, които като че ли никога нямат неприятности, а просто се носят по течението — мамка му, дори Ранър, проклетият пияница, имаше по-малко грижи от Бен. Много хора заслужаваха да получат урок, заслужаваха наистина да разберат като Бен, че нищо не идва даром, че повечето неща се скапват.

Диондра неволно изгори и джинсите му заедно с кожените панталони. Затова сега се беше обул с неин лилав анцуг, голям анцуг, и с дебели бели чорапи, които тя вече няколко пъти споменаваше, че иска да върне в магазина. Беше безцелната част на нощта след голямото събитие, а Бен продължаваше да се чуди дали наистина се е прекланял пред дявола, дали наистина започва да усеща силата. Или всичко е измама, едно от онези неща, в които сам се убеждаваш да вярваш — дъската за призоваване на духове или клоун убиец в бял микробус. Дали тримата безмълвно не се бяха споразумели, че са поднесли жертвен дар на Сатаната, или това беше само извинение да се надрусат яко и да направят нещо откачено?

Не трябваше да се тъпчат с толкова наркотици. Беше евтин боклук, личеше си, понеже адски болеше — дори дрогата проникваше в тялото със съпротива, за да вреди. Евтина стока, която озлобява хората.

Трей постепенно заспа пред телевизора — отначало очите му започнаха да примигват, после главата му се залюля, сетне се заклати и накрая се отпусна назад. Накрая той се катурна на една страна и се отнесе.