Трей се зае да подрежда лавиците и стоките по тях, преструвайки се неумело, че е зает — все едно четеше книга, обърната наопаки.
— Познавал си и баща ми.
— Ранър ли? Всички познаваха Ранър.
— Ранър спомена твоето име при последната ни среща.
Той отметна назад опашката си.
— Така ли? Той умря ли?
— Не, живее в Оклахома. Смята, че ти по някакъв начин си… свързан с онази нощ, че може би ще можеш да хвърлиш светлина на случилото се. На убийствата.
— Да. Тази старец е луд, винаги е бил луд.
— Твърди, че ти навремето си бил букмейкър или нещо такова.
— Аха.
— И си бил сатанист.
— Аха.
Каза го с поизтрития като избелели дънки тон на бивш наркоман, на човек, чието спокойствие е нарушено.
— Значи е вярно? — попита Лайл. И ме погледна виновно.
— Да, Ранър ми дължеше пари. Много пари. И още ми дължи. Обаче това не означава, че знам какво се е случило в къщата ти онази нощ. Вече казах всичко преди десет години.
— По-скоро преди двайсет и пет.
Трей изви вежди.
— Ау, май да — съгласи се той, но не изглеждаше убеден, а лицето му се смръщи, когато събра годините.
— Ти познаваше ли Бен? — продължих да упорствам.
— Малко. Не съвсем.
— Често се натъквам на името ти.
— То се запомня — сви рамене той. — Вижте, навремето Кинаки беше адски расистко място. Не харесваха много индианците. Обвиняваха ме за много гадости, които не бях извършил. Това беше преди „Танцуващият с вълци“, нали ме разбирате? Там, насред нищото, беше ВСИ в НН.
— Моля?
— Виновен е скапаният индианец. Признавам, бях боклук. Не бях свестен тип. Но след онази нощ, след случилото се със семейството ти, адски се изплаших и се прочистих. Е, не веднага, но след около година. Спрях наркотиците, престанах да вярвам в дявола, по-трудно ми беше да престана да вярвам в Сатаната.
— Наистина ли си вярвал? — попита Лайл.
— Ами да — сви рамене той. Човек трябва да вярва в нещо, нали така? Всеки вярва в нещо.
Аз не, помислих си.
— Ако вярваш, че силата на Сатаната те е обладала, значи е така — каза Трей. — Обаче това беше отдавна.
— Ами Диондра Уърцингър? — попитах.
Той замълча, извърна се с гръб към нас, приближи се към зайчетата и погали едното с показалец през клетката.
— Какво целиш с това, Деб… извинявай, Либи?
— Опитвам се да намеря Диондра Уърцингър. Чух, че била бременна от Бен по време на убийствата и след това изчезнала. Някои хора твърдят, че за последно са я видели с теб и с Бен.
— О, мамка му, Диондра. Винаги съм знаел, че това момиче рано или късно ще ми докара неприятности. — Този път той се ухили широко. — Човече, Диондра. Нямам представа къде е, тя все бягаше, все правеше драми.






