Ако си в изгнание и трябва да си избереш име, няма ли да се изкушиш да вземеш това, което си използвал преди, нещо, което знаят само неколцина приятели, ваша си шега и частица от… дома? Име, което гаджето ти може да си татуира на ръката и то би означавало нещо за него, нещо дълготрайно, което може да гледа. Хайде де! — тупна той лаптопа.
Читать дальше
Пътувахме още двайсет минути, обикаляхме шосетата, докато Лайл не откри сигнал и затрака по клавиатурата в такт с дъжда, а аз се опитвах да надзърна в екрана, без да ни убия.
Най-накрая той ме погледна с налудничава усмивка, грейнала на лицето му.
— Либи — каза, — може би искаш да отбиеш отново.
Свърнах от пътя близо до Канзас Сити, клаксонът на един камион прозвуча по адрес на моята безразсъдност и туловището му разтресе колата ми, когато премина покрай нея.
Името й беше на екрана: шибаната Поли Палм в Киърни, Мисури. Адресът и телефонният номер бяха там, единствената Поли Палм в цялата страна, с изключение на един салон за маникюр в Шривпорт.
— Наистина трябва повече да използвам интернет — отбелязах.
— Мислиш ли, че е тя? — попита Лайл, взрян в името, сякаш можеше да изчезне. — Трябва да е тя, нали?
— Да проверим. — Извадих мобилния си телефон.
Тя отговори на четвъртото позвъняване точно когато си поемах голяма глътка въздух, за да й оставя съобщение.
— Поли Палм ли е на телефона?
— Да. — Гласът беше прекрасен, с оттенъци на мляко и цигари.
— Диондра Уърцингър ли е?
Пауза. Затвори.
— Ще намериш ли как да стигна до къщата, Лайл?
Лайл искаше да дойде, наистина искаше да дойде, наистина смяташе, че трябва да дойде, но аз просто не мислех, че ще се получи, и не го исках там, затова го оставих в кръчмата „При Сара“, а той се опитваше да не изглежда намусен, докато се отдалечавах с обещанието да се обадя веднага щом си тръгна от Диондра.
— Говоря сериозно, да не забравиш — провикна се той след мен. — Наистина!
Свирнах му с клаксона и потеглих. Той все още викаше нещо след мен, докато завивах зад ъгъла.
Пръстите ми се бяха схванали от стискане на волана. Киърни беше на около четирийсет и пет минути на североизток от Канзас Сити, а адресът на Диондра според конкретните напътствия на Лайл беше на още петнайсет минути от самия град. Знаех, че съм близо, когато започнах да се натъквам на знаци към фермата на Джеси Джеймс и гроба на Джеси Джеймс. Чудех се защо ли Диондра беше избрала да живее в родния град на изгнаник. Заприлича на нещо, което бих направила аз. Минах покрай пресечката към фермата на Джеси — бяха ни водили от училище: тясно студено място, където по време на изненадващо нападение е убит малкият полубрат на Джеси, и си спомням, че си помислих: „Точно като нашата къща“.






