Стъклена червена ваза се мъдреше на гърба на казанчето на тоалетната, но не бях взела със себе си дамската си чанта. Трябваше ми нещо малко. Отворих шкафчето и открих няколко предписани по рецепта шишенца с хапчета с етикетчета „Поли Палм“. Приспивателни, болкоуспокояващи и противоалергични. Изпих няколко болкоуспокояващи, после си взех малко розово червило и един термометър. Голям късмет, тъй като никога не бих се сетила да си купя, но винаги съм искала термометър. Когато ми се долежи, е добре да знам дали съм болна, или просто ме е хванал мързел.
Когато се върнах на масата, Кристъл седеше с един крак качен на стола и брадичка, облегната на коляното.
— Имам още въпроси — каза тя, напевният й глас се издигаше и снишаваше.
— Вероятно няма да мога да ти отговоря — опитах да я парирам. — Бях много малка, когато се случи. Бях забравила много неща за семейството си, докато не започнах да говоря с Бен.
— Нямаш ли албуми със снимки? — попита Кристъл.
— Имам. Не ги бях отваряла известно време. Бях ги прибрала.
— Прекалено болезнено е — отбеляза Кристъл приглушено.
— Наскоро започнах отново да разглеждам кутиите — албуми, годишници и много други стари боклуци.
— Какви например? — попита Диондра, мачкайки грах с вилицата си като отегчен тийнейджър.
— Ами всъщност половината бяха неща на Мишел — отвърнах доволна, че мога наистина да отговоря на някой въпрос.
— Играчки ли? — попита Кристъл, докато си играеше с ръба на полата си.
— Не, по-скоро бележки и други подобни. Дневници. Мишел записваше всичко. Ако видеше учител да прави нещо странно, записваше го в дневника си, ако мислеше, че мама си има любимци, записваше и това, ако се скараше с най-добрата си приятелка заради момче, което и двете харесваха…
— … Тод Делхънт — измърмори Кристъл, кимайки. Тя мързеливо глътна още малко вино.
— … и той влизаше в дневника — продължих аз, без да обръщам внимание. След това чух. Тод Делхънт ли каза тя? Нямаше никога да се сетя сама за това име, онази голяма кавга, в която Мишел се забърка заради малкия Тод Делхънт. Случи се точно на Коледа, точно преди убийствата. Спомням си, че цялата коледна сутрин тя драскаше в дневника си. Но Тод Делхънт, как…?
— Познаваше ли Мишел? — попитах Диондра, докато мозъкът ми все още работеше.
— Не много — отвърна тя. — Всъщност никак даже. — Когато добави това, ми заприлича на Бен, който се преструваше, че не познава Диондра.
— Сега е мой ред да отида до тоалетната — каза Кристъл и отпи последна глътка от виното.
— Значи — започнах аз, но замълчах. Нямаше начин Кристъл да знае, че Мишел си е падала по Тод Делхънт, освен ако… Освен ако не беше прочела дневника на Мишел. Този, който получи сутринта на Коледа, за да започне през 1985 година.






