ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Мрак Гиллиан Флинн На ослепителния ми съпруг Брет Нолан С живота простиха се Дей, защото Бен се оказа злодей: в дяволски пъклен захлас изтреби ги в нощен час. Мишел удуши през нощта, Деби накълца — изтече й кръвта. Мама Пати след туй се затресе — той главата й с пушка отнесе. Бебето Либи някак оцеля, ама за какво след таз беля? Ученическо стихотворение, ок. 1985 г. Сега Има в мен лошотия, съвсем истинска, като вътрешен орган. Ако ми разпорите корема, току-виж се изхлузила навън — месеста и тъмна — и тупнала на пода, та да я стъпчете. Злото е в кръвта на семейство Дей. Нещо не ми е наред. Никога не съм била послушно момиченце, а след убийствата станах още по-лоша. Малкото сираче Либи отрасна начумерено и безгръбначно, обикаляше разни далечни роднини — втори братовчеди, пралели и приятели на приятелите, киснеше по каравани или порутени фермерски къщи из цял Канзас. Ходех на училище с дрехи от по-голямата си сестра: ризи с пожълтели подмишници, панталони с провиснало дъно, нелепо широки и привързани с оръфан колан, пристегнат на последната дупка. На снимките на класа косата ми все не е както трябва, баретите висят на вървите си, все едно са летящи предмети, оплели се в гъсталак, а под очите ми винаги има издути торбички като на пияна хазайка. И може би едва забележима извивка на устните вместо усмивка. Може би. Не бях симпатично дете и се превърнах в много антипатичен зрял човек. Нарисувате ли душата ми, ще се получи драсканица с остри зъби. Беше потискащ дъждовен март, а аз лежах в леглото си и кроях планове да се самоубия — имах си такова хоби. Позволявах си това следобедно мечтание: пушка, устата ми, изстрел, главата ми отскача веднъж, втори път, кръв по стената. Пръски, струи. „Кремация ли искаше тя или погребение? — ще питат хората. — Кой ще дойде на погребението?“ И

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Бен се опита да надзърне над капака, потърси очите на Диондра, да я стрелне с въпросителен поглед, обаче тя се беше навела в кабината, вадеше някаква чанта изпод седалката си и пъшкаше с една ръка върху корема си, като че ли наистина й е трудно да се наведе трийсетина сантиметра. После отново се изправи, този път подпряла с ръка кръста си, и започна да рови в чантата. Беше пълна с увити във фолио пакетчета и тя извади три.

— Дай ги — подкани я Трей, пъхна две в джоба си и разви третата. — С Бен може да си поделите една.

— Не искам да деля — измрънка Диондра. — Чувствам се гадно, трябва ми цяла доза.

Трей въздъхна с досада и й хвърли едно пакетче, ломотейки: „Мили боже“.

— Какво е това? — попита най-накрая Бен. Усети топла струйка върху главата си и разбра, че отново кърви. Главоболието му също се усили, болката пулсираше зад лявото му око, надолу по шията и по рамото като инфекция, плъзнала в тялото му. Той потърка шията си и се почувства като човек, който е вързал градински маркуч на възли и го е наврял под кожата си.

— Дяволско дихание, пич, ето какво, опитвал ли си? — Трей изсипа прашеца върху едната си длан, наведе се като кон към захар, смръкна рязко, отметна глава, политна няколко стъпки назад, после ги изгледа, като че ли не им беше тук мястото. Около устата и носа му имаше тъмнооранжев пръстен. — Какво зяпаш, Бен Дей?

Читать дальше

Зениците на Трей се стрелкаха напред-назад, сякаш следеше полета на невидимо колибри. Диондра смръкна своята доза със същия жаден животински звук, после падна на колене и се закиска. Няколко секунди смехът беше радостен, после се превърна във влажен и задушлив кикот, както се смее човек, когато просто не може да повярва на скапания си късмет. Врещеше и се кискаше, приведена над снега, смееше се на ръцете и на коленете си, а после повърна начоси със сирене и дебели ленти спагети, които миришеха почти хубаво в сладникавия си сос от повърнато. Когато вдигна глава, от устата й все още висеше парченце от спагетите. Остана така няколко секунди, преди да се усети и да го дръпне, а Бен си го представи как е още в гърлото й и се приплъзва нагоре. Тя хвърли парченцето на земята, все още на четири крака и виейки от смях, а докато го гледаше, нададе същия пронизителен детински писък като сестрите му, когато се удареха. Все едно идва краят на света.

— Диондра, добре ли си, скъ… — попита той.

Тя се метна напред и повърна останалото близо до краката му. Бен се дръпна от пръските и остана прав, вперил поглед в нея долу, разплакана, на четири крака.

— Баща ми ще ме убие! — ревна тя отново с мокра от пот коса. Лицето й се разкриви, когато сведе очи към корема си. — Той ще ме убие.