ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Мрак Гиллиан Флинн На ослепителния ми съпруг Брет Нолан С живота простиха се Дей, защото Бен се оказа злодей: в дяволски пъклен захлас изтреби ги в нощен час. Мишел удуши през нощта, Деби накълца — изтече й кръвта. Мама Пати след туй се затресе — той главата й с пушка отнесе. Бебето Либи някак оцеля, ама за какво след таз беля? Ученическо стихотворение, ок. 1985 г. Сега Има в мен лошотия, съвсем истинска, като вътрешен орган. Ако ми разпорите корема, току-виж се изхлузила навън — месеста и тъмна — и тупнала на пода, та да я стъпчете. Злото е в кръвта на семейство Дей. Нещо не ми е наред. Никога не съм била послушно момиченце, а след убийствата станах още по-лоша. Малкото сираче Либи отрасна начумерено и безгръбначно, обикаляше разни далечни роднини — втори братовчеди, пралели и приятели на приятелите, киснеше по каравани или порутени фермерски къщи из цял Канзас. Ходех на училище с дрехи от по-голямата си сестра: ризи с пожълтели подмишници, панталони с провиснало дъно, нелепо широки и привързани с оръфан колан, пристегнат на последната дупка. На снимките на класа косата ми все не е както трябва, баретите висят на вървите си, все едно са летящи предмети, оплели се в гъсталак, а под очите ми винаги има издути торбички като на пияна хазайка. И може би едва забележима извивка на устните вместо усмивка. Може би. Не бях симпатично дете и се превърнах в много антипатичен зрял човек. Нарисувате ли душата ми, ще се получи драсканица с остри зъби. Беше потискащ дъждовен март, а аз лежах в леглото си и кроях планове да се самоубия — имах си такова хоби. Позволявах си това следобедно мечтание: пушка, устата ми, изстрел, главата ми отскача веднъж, втори път, кръв по стената. Пръски, струи. „Кремация ли искаше тя или погребение? — ще питат хората. — Кой ще дойде на погребението?“ И

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Като че ли й се хилеше презрително, без да го съзнава. След това порови в багажника на пикапа и се върна с брадва, която просветваше синкаво като снега. Подаде я на Бен с острието напред, а ръцете на Бен се сковаха отстрани до тялото,

ненене, не може да ме принуди да я взема

, като дете, на което подават ревящо бебе,

ненене

.

— Вземи я.

Бен стисна студената брадва и видя ръждиви петна по острието.

Читать дальше

— Това кръв ли е?

Трей го удостои с един от ленивите си коси погледи, но не си направи труда да му отговори.

— О, искам брадвата! — изписка Диондра. Тя протича към пикапа, а Бен се зачуди дали не го поднасят както обикновено.

— Твърде тежка е за теб, ти вземи ловджийския нож.

Диондра се гърчеше в палтото си, а поръбената с кожа качулка подскачаше нагоре-надолу.

— Не искам ножа, много е малък, дай го на Бен, той ходи на лов.

— Тогава Бен ще получи и това — каза Трей и му подаде пушка десети калибър.

— Тогава дай на мен пушката, аз ще я взема — обади се Диондра.

Трей хвана ръката й, разтвори дланта и отново я стисна около ловджийския нож.

— Остър е, затова без глупости.

Но нима не вършеха точно това — глупости!

— Бен Дей, изтрий си лицето, че целият си в кръв.

С брадва в едната ръка и пушка в другата, Бен изтри лицето с ръкава си и се почувства замаян. Кръвта продължаваше да тече, вече беше по косата му и върху едното око. Беше му адски студено и той си спомни, че такова е усещането, когато кръвта ти изтича, става ти студено, но после си каза, че би било ненормално да не му е студено, защото беше по тънкото яке, което Диондра му подари, и цялото му тяло беше настръхнало.

Накрая Трей измъкна грамадна кирка с толкова остро острие, че приличаше на ледена висулка. Метна я през рамо, все едно отива да работи нещо. Диондра още се мусеше на ножа и Трей й се скара:

— Искаш ли да го кажеш? — попита той. — Искаш ли да го направиш?

Тя престана да се чумери, кимна рязко и остави ножа си в средата на случайно образувалия се кръг, в който бяха застанали. Но не, не беше случаен, защото Трей остави кирката си до нейния нож и даде знак на Бен да направи същото, стори го с нетърпелив жест като родител към дете, което е забравило да си каже молитвата. Затова Бен сложи пушката върху другите оръжия, върху купчината остър и проблясващ метал, от който сърцето му заби учестено.

Внезапно Диондра и Трей го сграбчиха за ръцете: хватката на Трей беше стегната и топла, а на Диондра — отпусната и противна, и тримата застанаха в кръг край оръжията си. Всичко блестеше на лунната светлина. Лицето на Диондра приличаше на маска, само издутини и вдлъбнатини, а когато тя вирна брадичка към луната, отворената й уста и купчината метал предизвикаха ерекцията на Бен, обаче на него не му пукаше.