Като че ли й се хилеше презрително, без да го съзнава. След това порови в багажника на пикапа и се върна с брадва, която просветваше синкаво като снега. Подаде я на Бен с острието напред, а ръцете на Бен се сковаха отстрани до тялото,
ненене, не може да ме принуди да я взема
, като дете, на което подават ревящо бебе,
ненене
.
— Вземи я.
Бен стисна студената брадва и видя ръждиви петна по острието.
Читать дальше
— Това кръв ли е?
Трей го удостои с един от ленивите си коси погледи, но не си направи труда да му отговори.
— О, искам брадвата! — изписка Диондра. Тя протича към пикапа, а Бен се зачуди дали не го поднасят както обикновено.
— Твърде тежка е за теб, ти вземи ловджийския нож.
Диондра се гърчеше в палтото си, а поръбената с кожа качулка подскачаше нагоре-надолу.
— Не искам ножа, много е малък, дай го на Бен, той ходи на лов.
— Тогава Бен ще получи и това — каза Трей и му подаде пушка десети калибър.
— Тогава дай на мен пушката, аз ще я взема — обади се Диондра.
Трей хвана ръката й, разтвори дланта и отново я стисна около ловджийския нож.
— Остър е, затова без глупости.
Но нима не вършеха точно това — глупости!
— Бен Дей, изтрий си лицето, че целият си в кръв.
С брадва в едната ръка и пушка в другата, Бен изтри лицето с ръкава си и се почувства замаян. Кръвта продължаваше да тече, вече беше по косата му и върху едното око. Беше му адски студено и той си спомни, че такова е усещането, когато кръвта ти изтича, става ти студено, но после си каза, че би било ненормално да не му е студено, защото беше по тънкото яке, което Диондра му подари, и цялото му тяло беше настръхнало.
Накрая Трей измъкна грамадна кирка с толкова остро острие, че приличаше на ледена висулка. Метна я през рамо, все едно отива да работи нещо. Диондра още се мусеше на ножа и Трей й се скара:
— Искаш ли да го кажеш? — попита той. — Искаш ли да го направиш?
Тя престана да се чумери, кимна рязко и остави ножа си в средата на случайно образувалия се кръг, в който бяха застанали. Но не, не беше случаен, защото Трей остави кирката си до нейния нож и даде знак на Бен да направи същото, стори го с нетърпелив жест като родител към дете, което е забравило да си каже молитвата. Затова Бен сложи пушката върху другите оръжия, върху купчината остър и проблясващ метал, от който сърцето му заби учестено.
Внезапно Диондра и Трей го сграбчиха за ръцете: хватката на Трей беше стегната и топла, а на Диондра — отпусната и противна, и тримата застанаха в кръг край оръжията си. Всичко блестеше на лунната светлина. Лицето на Диондра приличаше на маска, само издутини и вдлъбнатини, а когато тя вирна брадичка към луната, отворената й уста и купчината метал предизвикаха ерекцията на Бен, обаче на него не му пукаше.






