ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Мрак Гиллиан Флинн На ослепителния ми съпруг Брет Нолан С живота простиха се Дей, защото Бен се оказа злодей: в дяволски пъклен захлас изтреби ги в нощен час. Мишел удуши през нощта, Деби накълца — изтече й кръвта. Мама Пати след туй се затресе — той главата й с пушка отнесе. Бебето Либи някак оцеля, ама за какво след таз беля? Ученическо стихотворение, ок. 1985 г. Сега Има в мен лошотия, съвсем истинска, като вътрешен орган. Ако ми разпорите корема, току-виж се изхлузила навън — месеста и тъмна — и тупнала на пода, та да я стъпчете. Злото е в кръвта на семейство Дей. Нещо не ми е наред. Никога не съм била послушно момиченце, а след убийствата станах още по-лоша. Малкото сираче Либи отрасна начумерено и безгръбначно, обикаляше разни далечни роднини — втори братовчеди, пралели и приятели на приятелите, киснеше по каравани или порутени фермерски къщи из цял Канзас. Ходех на училище с дрехи от по-голямата си сестра: ризи с пожълтели подмишници, панталони с провиснало дъно, нелепо широки и привързани с оръфан колан, пристегнат на последната дупка. На снимките на класа косата ми все не е както трябва, баретите висят на вървите си, все едно са летящи предмети, оплели се в гъсталак, а под очите ми винаги има издути торбички като на пияна хазайка. И може би едва забележима извивка на устните вместо усмивка. Може би. Не бях симпатично дете и се превърнах в много антипатичен зрял човек. Нарисувате ли душата ми, ще се получи драсканица с остри зъби. Беше потискащ дъждовен март, а аз лежах в леглото си и кроях планове да се самоубия — имах си такова хоби. Позволявах си това следобедно мечтание: пушка, устата ми, изстрел, главата ми отскача веднъж, втори път, кръв по стената. Пръски, струи. „Кремация ли искаше тя или погребение? — ще питат хората. — Кой ще дойде на погребението?“ И

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Трей наблюдаваше Бен, без да обръща никакво внимание на Диондра, и направи знак само с един пръст, който го подканяше да не отлага повече, а да вземе наркотика. Бен приближи носа си към веществото и усети мириса на стара гума и на сода за хляб.

— Какво е? Кокаин ли?

— Като киселина за акумулатор, но за мозъка. Наливай.

— Човече, вече се чувствам ужасно, не знам дали ми трябва това. Умирам от глад.

— Трябва ти за онова, което предстои. Направи го.

Диондра отново се кискаше, а лицето й бе пребледняло под бежовия фон дьо тен. Късче начос плуваше към крака на Бен по тънка розова струйка. Той се премести. После се извърна с гръб към тях, към кравите, които ги наблюдаваха, изсипа прахчето в дланта си да го издуха вятърът. Когато в дланта му остана само около една четвърт, той го смръкна силно, но въпреки това пое с носа си само малка част.

И толкова по-добре, защото веществото се изстреля право в мозъка му, силно като хлор, но още по-щипещо, и той си представи как наркотикът се разклонява като клоните на дърво и прогаря вените в главата му. Имаше чувството, че цялата му кръв се е превърнала в горещ калай, че дори китките на ръцете го заболяват. Вътрешностите му се размърдаха като пробуждаща се змия и за секунда Бен си помисли, че ще се насере в гащите, само че вместо това изкиха малко бира, погледът му се замъгли и той се строполи на земята, главата му запулсира и се разцепи, а кръвта рукна по лицето му след всяка кихавица. Имаше чувството, че ще може да тича със сто и трийсет километра в час и че точно това трябва да направи, защото ако остане на мястото си, гърдите му ще се разтворят и отвътре ще изхвърчи някакъв демон, ще отърси кръвта на Бен от крилете си, ще се ядоса, че е попаднал в този свят, и ще отлети към небето, за да се върне обратно в ада. А после, веднага щом си помисли, че му трябва пистолет, за да се застреля и да сложи край на всичко това, усети огромния балон на облекчението, което плъзна в тялото му, успокои вените му и Бен осъзна, че е спотаявал дъх, затова отново си пое въздух на жадни глътки и се почувства адски добре. Много е умно да дишаш, точно така. Усети как се разширява, как става едър, непоклатим. Сякаш каквото и да направи, ще е правилният избор, да, сър, със сигурност, сякаш може да подреди огромния брой решения, които трябва да вземе през следващите месеци, и да ги отстреля като мишени на стрелбище, за да спечели голяма награда. Огромна. Ура за Бен, който се е качил на раменете на всички, за да го поздрави целият свят.

— Каква е тази чудесия, мамка му? — попита той. Гласът му звучеше стабилно, като тежка врата, която се затръшва здраво.

Трей не му обърна внимание, а погледна към Диондра, която се надигаше от земята с почервенели пръсти там, където ги беше заровила в снега.