ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Мрак Гиллиан Флинн На ослепителния ми съпруг Брет Нолан С живота простиха се Дей, защото Бен се оказа злодей: в дяволски пъклен захлас изтреби ги в нощен час. Мишел удуши през нощта, Деби накълца — изтече й кръвта. Мама Пати след туй се затресе — той главата й с пушка отнесе. Бебето Либи някак оцеля, ама за какво след таз беля? Ученическо стихотворение, ок. 1985 г. Сега Има в мен лошотия, съвсем истинска, като вътрешен орган. Ако ми разпорите корема, току-виж се изхлузила навън — месеста и тъмна — и тупнала на пода, та да я стъпчете. Злото е в кръвта на семейство Дей. Нещо не ми е наред. Никога не съм била послушно момиченце, а след убийствата станах още по-лоша. Малкото сираче Либи отрасна начумерено и безгръбначно, обикаляше разни далечни роднини — втори братовчеди, пралели и приятели на приятелите, киснеше по каравани или порутени фермерски къщи из цял Канзас. Ходех на училище с дрехи от по-голямата си сестра: ризи с пожълтели подмишници, панталони с провиснало дъно, нелепо широки и привързани с оръфан колан, пристегнат на последната дупка. На снимките на класа косата ми все не е както трябва, баретите висят на вървите си, все едно са летящи предмети, оплели се в гъсталак, а под очите ми винаги има издути торбички като на пияна хазайка. И може би едва забележима извивка на устните вместо усмивка. Може би. Не бях симпатично дете и се превърнах в много антипатичен зрял човек. Нарисувате ли душата ми, ще се получи драсканица с остри зъби. Беше потискащ дъждовен март, а аз лежах в леглото си и кроях планове да се самоубия — имах си такова хоби. Позволявах си това следобедно мечтание: пушка, устата ми, изстрел, главата ми отскача веднъж, втори път, кръв по стената. Пръски, струи. „Кремация ли искаше тя или погребение? — ще питат хората. — Кой ще дойде на погребението?“ И

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Мозъкът му цвърчеше някъде в дъното на съзнанието му, буквално се пържеше, а после Диондра подхвана напев.

— На Сатаната поднасяме своята жертва, поднасяме ти болка и кръв, и страх и ярост, основата на човешкия живот. Ние те почитаме, Господарю на мрака. С твоята сила и ние добиваме сила, с твоето величие се възвеличаваме.

Бен не разбираше какво означават тези думи. Диондра се молеше през цялото време. Молеше се в църквата като нормалните хора, но освен това се молеше на богини, на геоди, на кристали и на всякакви други идиотщини. Тя винаги търсеше помощ.

— Тази вечер ще превърнем бебето ти в истински воин, Дио — каза Трей.

След това се пуснаха, всеки си взе оръжието и безмълвно тръгнаха през полето, а снегът хрущеше гумено под стъпалата им, които трошаха горната коричка. Краката на Бен бяха буквално замръзнали, като отделни предмети, неестествено прикрепени към тялото му. Но всъщност нямаше значение, не и това, не бяха много нещата, които имаха значение, тази вечер бяха в нещо като балон, нищо не беше съществено и докато останат в този балон, всичко щеше да бъде наред.

— Коя, Диондра? — попита Трей, когато спряха. Наблизо стояха четири херефордски крави, неподвижни в снега, без изобщо да се притесняват от хората. Ограничено въображение.

Диондра спря, плъзна пръст — безмълвно онче-бонче-счупено-пиронче — и после посочи най-едрото животно, бик с гротескно провиснал надолу към снега космат член. Устните на Диондра се разтегнаха във вампирска усмивка, кучешките й зъби се оголиха и Бен зачака да чуе бойния й вик, да я види как се мята в атака, но тя просто закрачи. Направи три дълги и тромави крачки към бика, който се отдръпна само крачка встрани, преди тя да забие ловджийския нож в гърлото му.

„Случва се — помисли си Бен. — Ето, случва се. Сатанинско жертвоприношение.“

От бика потече кръв като нефт, тъмна и гъста —

гъл-гъл

, после изведнъж той потръпна, вената му се размести или кой знае какво и кръвта бликна като фонтан, като гневна мъгла и ги покри с червени пръски: лицата им, дрехите, косите. Диондра вече се разпищя, най-накрая, като че ли тази първа част се бе разиграла под вода и тя внезапно беше изплувала на повърхността, а виковете й отекваха върху леда. Ръгаше с ножа муцуната на бика, накълца лявото му око и то се завъртя цялото кърваво и хлъзгаво. Бикът политна в снега, тромав и объркан като спящ човек, когото си събудил внезапно — уплашен, но и с притъпени сетива. Къдравата му бяла козина беше цялата опръскана с кръв. Трей вдигна острието си към луната, издаде гръмовен вик, силно замахна с брадвата си и тя потъна в корема на животното. Задницата на бика поддаде за секунда, после той отново се изправи и се заклати като пиян. Другите крави бяха разширили кръга около него като враждуващи деца, наблюдаваха и мучаха.