Мозъкът му цвърчеше някъде в дъното на съзнанието му, буквално се пържеше, а после Диондра подхвана напев.
— На Сатаната поднасяме своята жертва, поднасяме ти болка и кръв, и страх и ярост, основата на човешкия живот. Ние те почитаме, Господарю на мрака. С твоята сила и ние добиваме сила, с твоето величие се възвеличаваме.
Бен не разбираше какво означават тези думи. Диондра се молеше през цялото време. Молеше се в църквата като нормалните хора, но освен това се молеше на богини, на геоди, на кристали и на всякакви други идиотщини. Тя винаги търсеше помощ.
— Тази вечер ще превърнем бебето ти в истински воин, Дио — каза Трей.
След това се пуснаха, всеки си взе оръжието и безмълвно тръгнаха през полето, а снегът хрущеше гумено под стъпалата им, които трошаха горната коричка. Краката на Бен бяха буквално замръзнали, като отделни предмети, неестествено прикрепени към тялото му. Но всъщност нямаше значение, не и това, не бяха много нещата, които имаха значение, тази вечер бяха в нещо като балон, нищо не беше съществено и докато останат в този балон, всичко щеше да бъде наред.
— Коя, Диондра? — попита Трей, когато спряха. Наблизо стояха четири херефордски крави, неподвижни в снега, без изобщо да се притесняват от хората. Ограничено въображение.
Диондра спря, плъзна пръст — безмълвно онче-бонче-счупено-пиронче — и после посочи най-едрото животно, бик с гротескно провиснал надолу към снега космат член. Устните на Диондра се разтегнаха във вампирска усмивка, кучешките й зъби се оголиха и Бен зачака да чуе бойния й вик, да я види как се мята в атака, но тя просто закрачи. Направи три дълги и тромави крачки към бика, който се отдръпна само крачка встрани, преди тя да забие ловджийския нож в гърлото му.
„Случва се — помисли си Бен. — Ето, случва се. Сатанинско жертвоприношение.“
От бика потече кръв като нефт, тъмна и гъста —
гъл-гъл
, после изведнъж той потръпна, вената му се размести или кой знае какво и кръвта бликна като фонтан, като гневна мъгла и ги покри с червени пръски: лицата им, дрехите, косите. Диондра вече се разпищя, най-накрая, като че ли тази първа част се бе разиграла под вода и тя внезапно беше изплувала на повърхността, а виковете й отекваха върху леда. Ръгаше с ножа муцуната на бика, накълца лявото му око и то се завъртя цялото кърваво и хлъзгаво. Бикът политна в снега, тромав и объркан като спящ човек, когото си събудил внезапно — уплашен, но и с притъпени сетива. Къдравата му бяла козина беше цялата опръскана с кръв. Трей вдигна острието си към луната, издаде гръмовен вик, силно замахна с брадвата си и тя потъна в корема на животното. Задницата на бика поддаде за секунда, после той отново се изправи и се заклати като пиян. Другите крави бяха разширили кръга около него като враждуващи деца, наблюдаваха и мучаха.






