ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Мрак Гиллиан Флинн На ослепителния ми съпруг Брет Нолан С живота простиха се Дей, защото Бен се оказа злодей: в дяволски пъклен захлас изтреби ги в нощен час. Мишел удуши през нощта, Деби накълца — изтече й кръвта. Мама Пати след туй се затресе — той главата й с пушка отнесе. Бебето Либи някак оцеля, ама за какво след таз беля? Ученическо стихотворение, ок. 1985 г. Сега Има в мен лошотия, съвсем истинска, като вътрешен орган. Ако ми разпорите корема, току-виж се изхлузила навън — месеста и тъмна — и тупнала на пода, та да я стъпчете. Злото е в кръвта на семейство Дей. Нещо не ми е наред. Никога не съм била послушно момиченце, а след убийствата станах още по-лоша. Малкото сираче Либи отрасна начумерено и безгръбначно, обикаляше разни далечни роднини — втори братовчеди, пралели и приятели на приятелите, киснеше по каравани или порутени фермерски къщи из цял Канзас. Ходех на училище с дрехи от по-голямата си сестра: ризи с пожълтели подмишници, панталони с провиснало дъно, нелепо широки и привързани с оръфан колан, пристегнат на последната дупка. На снимките на класа косата ми все не е както трябва, баретите висят на вървите си, все едно са летящи предмети, оплели се в гъсталак, а под очите ми винаги има издути торбички като на пияна хазайка. И може би едва забележима извивка на устните вместо усмивка. Може би. Не бях симпатично дете и се превърнах в много антипатичен зрял човек. Нарисувате ли душата ми, ще се получи драсканица с остри зъби. Беше потискащ дъждовен март, а аз лежах в леглото си и кроях планове да се самоубия — имах си такова хоби. Позволявах си това следобедно мечтание: пушка, устата ми, изстрел, главата ми отскача веднъж, втори път, кръв по стената. Пръски, струи. „Кремация ли искаше тя или погребение? — ще питат хората. — Кой ще дойде на погребението?“ И

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Ръцете му стиснаха още по-здраво брадвата — трябваше да убие това нещо, да го избави от нещастието му, после вдигна тежката брадва високо над главата си и я стовари върху черепа на бика, шокиращо хрущене, последен рев на животното, частици кости и мозък се разхвърчаха навън, а после на Бен му стана толкова приятно как мускулите на раменете му се разтягат — мъжка работа — че отново стовари брадвата, разсече черепа наполовина и животното най-сетне издъхна, едно последно потрепване на предните му крака, после Бен насочи вниманието си към средата на тялото му, където можеше да нанесе сериозни щети, и изпод брадвата му се разхвърчаха кости и мехурчести късчета вътрешности.

— Майната ти, майната ти, майната ти! — крещеше той с непоносимо стегнати рамене, с надървен и напрегнат член, сякаш цялото му тяло щеше да се разпука в оргазъм. Удряй, кълцай!

Тъкмо щеше да се пресегне към пушката, когато ръцете отказаха да го слушат и Бен грохна, гневът изтече от тялото му и той престана да усеща силата. Смути се, както се смущаваше, когато се изпразни върху порно списание — изтощен, празен, глупав.

Диондра избухна в кикот:

— Много е корав, когато това чудо на практика вече е мъртво.

— Убих го, нали?

Всички се задъхваха изтощени и с окървавени лица — бяха изтрили само очите си и приличаха на миещи мечки.

— Сигурна ли си, че си бременна от този тип, Диондра? — попита Трей. — Сигурна ли си, че той го вдига? Нищо чудно, че го бива повече с малки момиченца.

Бен пусна брадвата и се запъти към колата — мислеше си, че вече е време да се прибира у дома, мислеше си, че майка му е виновна за всичко, защото се беше държала толкова гадно сутринта. Ако не беше откачила заради косата му, той щеше да си е вкъщи тази вечер, чист и на топло под завивката, щеше да чува сестрите си току пред вратата и шума от телевизора долу в хола, майка му щеше да сготви нещо за вечеря. А вместо това се беше озовал тук, подиграваха му се както обикновено, след като бе направил всичко възможно да им се докаже, но пак не беше успял, както винаги, и истината най-сетне беше излязла на бял свят. Тази нощ щеше да си остане вечното доказателство, че Бен не може да убива.

Читать дальше

Сега обаче познаваше усещането за насилие и искаше още. След няколко дни щеше да си мисли за това, беше се случило, не можеш да го върнеш назад, така че щеше да си мисли за това, мисълта за убийството щеше да го човърка, но Диондра и Трей едва ли щяха да го доведат отново, а той щеше да е твърде жалък и твърде уплашен, както винаги, за да го направи сам.

Застана с гръб към тях, вдигна пушката на рамо, завъртя се обратно, вдигна ударника и сложи пръст на спусъка.