ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Мрак Гиллиан Флинн На ослепителния ми съпруг Брет Нолан С живота простиха се Дей, защото Бен се оказа злодей: в дяволски пъклен захлас изтреби ги в нощен час. Мишел удуши през нощта, Деби накълца — изтече й кръвта. Мама Пати след туй се затресе — той главата й с пушка отнесе. Бебето Либи някак оцеля, ама за какво след таз беля? Ученическо стихотворение, ок. 1985 г. Сега Има в мен лошотия, съвсем истинска, като вътрешен орган. Ако ми разпорите корема, току-виж се изхлузила навън — месеста и тъмна — и тупнала на пода, та да я стъпчете. Злото е в кръвта на семейство Дей. Нещо не ми е наред. Никога не съм била послушно момиченце, а след убийствата станах още по-лоша. Малкото сираче Либи отрасна начумерено и безгръбначно, обикаляше разни далечни роднини — втори братовчеди, пралели и приятели на приятелите, киснеше по каравани или порутени фермерски къщи из цял Канзас. Ходех на училище с дрехи от по-голямата си сестра: ризи с пожълтели подмишници, панталони с провиснало дъно, нелепо широки и привързани с оръфан колан, пристегнат на последната дупка. На снимките на класа косата ми все не е както трябва, баретите висят на вървите си, все едно са летящи предмети, оплели се в гъсталак, а под очите ми винаги има издути торбички като на пияна хазайка. И може би едва забележима извивка на устните вместо усмивка. Може би. Не бях симпатично дете и се превърнах в много антипатичен зрял човек. Нарисувате ли душата ми, ще се получи драсканица с остри зъби. Беше потискащ дъждовен март, а аз лежах в леглото си и кроях планове да се самоубия — имах си такова хоби. Позволявах си това следобедно мечтание: пушка, устата ми, изстрел, главата ми отскача веднъж, втори път, кръв по стената. Пръски, струи. „Кремация ли искаше тя или погребение? — ще питат хората. — Кой ще дойде на погребението?“ И

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

— А според Ранър какво? Или Трей е убил семейството ти, защото Ранър му е дължал пари, или Бен и Трей са убили семейството ти и Диондра по време на някакъв сатанински ритуал. Как коментира Ранър, че гаджето му оттегля неговото алиби?

— Каза, тя да го духа. Трябва да се изплакна.

Той ме последва до банята, застана на прага, облегнал замислено ръцете си отстрани на рамката.

— Може ли да кажа нещо специфично за онази нощ, Либи?

Бях наведена над ваната и от подвижния душ течеше вода — в Ей там някъде нямаше истински душове — но спрях.

— Не ти ли се струва, че са били двама човека? Някак? Убийството на Мишел е било просто… Майка ти и Деби сякаш са били преследвани. Обаче Мишел е умряла в леглото си, завита. Почеркът е различен. Така мисля.

Свих рамене кратко и сковано, пред очите ми се завихриха образи от Мрака и пъхнах глава под струята, където вече не го чувах. Към сифона започна да се стича тъмночервена вода. Все още наведена, усетих как Лайл взе подвижния душ от ръката ми и обля тила ми. Несръчно, без романтика, просто вършеше работа.

— Имаш още малко боя — надвика той шуртенето на водата, после ми върна подвижния душ. Изправих се, той се пресегна и изтри едното ми ухо. — Имаш малко червено и на ухото. Сигурно няма да ти отива на обеците.

Читать дальше

— Ушите ми не са пробити — осведомих го, решейки косата си и мъчейки се да преценя дали цветът е подходящ. Стараех се да не мисля за труповете на близките си, да се съсредоточа единствено над косата.

— Наистина ли? Мислех, че всяко момиче е с пробити уши.

— Нямаше кой да ми ги пробие.

Той ме наблюдаваше как се реша с печална усмивка на лицето.

— Как е косата? — попита.

— Ще разберем, когато изсъхне.

Върнахме се пак на влажния диван в хола, седнахме в двата му края и се заслушахме в дъжда, който отново бе рукнал.

— Трей Типано имаше алиби — каза той накрая.

— Е, Ранър също имаше алиби. Явно им е било лесно да се сдобият с алиби.

— Може би трябва и ти официално да се откажеш от показанията си.

— Нищо няма да оттегля, преди да съм сигурна — казах. — Просто няма да го направя.

Дъждът се усили и аз закопнях за камина.

— Нали знаеш, че фермата е била пред затваряне в деня на убийствата? — попита Лайл.

Кимнах. Това беше един от четирите хиляди факта, които превъртах в мозъка си благодарение на Лайл и на всичките му папки.

— Това не ти ли говори нещо? — продължи той. — Не ти ли се струва твърде странно, сякаш пропускаме нещо очевидно? Едно момиче изрича лъжа, една ферма потъва, един — божичко! — сатанински поклонник букмейкър опитва да си вземе дължимото от някакъв комарджия. И всичко това в един ден.

— И всеки замесен в случая лъже, лъгал е тогава, лъже и сега.

— Какво да правим? — попита той.

— Погледай малко телевизия — казах.