— А според Ранър какво? Или Трей е убил семейството ти, защото Ранър му е дължал пари, или Бен и Трей са убили семейството ти и Диондра по време на някакъв сатанински ритуал. Как коментира Ранър, че гаджето му оттегля неговото алиби?
— Каза, тя да го духа. Трябва да се изплакна.
Той ме последва до банята, застана на прага, облегнал замислено ръцете си отстрани на рамката.
— Може ли да кажа нещо специфично за онази нощ, Либи?
Бях наведена над ваната и от подвижния душ течеше вода — в Ей там някъде нямаше истински душове — но спрях.
— Не ти ли се струва, че са били двама човека? Някак? Убийството на Мишел е било просто… Майка ти и Деби сякаш са били преследвани. Обаче Мишел е умряла в леглото си, завита. Почеркът е различен. Така мисля.
Свих рамене кратко и сковано, пред очите ми се завихриха образи от Мрака и пъхнах глава под струята, където вече не го чувах. Към сифона започна да се стича тъмночервена вода. Все още наведена, усетих как Лайл взе подвижния душ от ръката ми и обля тила ми. Несръчно, без романтика, просто вършеше работа.
— Имаш още малко боя — надвика той шуртенето на водата, после ми върна подвижния душ. Изправих се, той се пресегна и изтри едното ми ухо. — Имаш малко червено и на ухото. Сигурно няма да ти отива на обеците.
Читать дальше
— Ушите ми не са пробити — осведомих го, решейки косата си и мъчейки се да преценя дали цветът е подходящ. Стараех се да не мисля за труповете на близките си, да се съсредоточа единствено над косата.
— Наистина ли? Мислех, че всяко момиче е с пробити уши.
— Нямаше кой да ми ги пробие.
Той ме наблюдаваше как се реша с печална усмивка на лицето.
— Как е косата? — попита.
— Ще разберем, когато изсъхне.
Върнахме се пак на влажния диван в хола, седнахме в двата му края и се заслушахме в дъжда, който отново бе рукнал.
— Трей Типано имаше алиби — каза той накрая.
— Е, Ранър също имаше алиби. Явно им е било лесно да се сдобият с алиби.
— Може би трябва и ти официално да се откажеш от показанията си.
— Нищо няма да оттегля, преди да съм сигурна — казах. — Просто няма да го направя.
Дъждът се усили и аз закопнях за камина.
— Нали знаеш, че фермата е била пред затваряне в деня на убийствата? — попита Лайл.
Кимнах. Това беше един от четирите хиляди факта, които превъртах в мозъка си благодарение на Лайл и на всичките му папки.
— Това не ти ли говори нещо? — продължи той. — Не ти ли се струва твърде странно, сякаш пропускаме нещо очевидно? Едно момиче изрича лъжа, една ферма потъва, един — божичко! — сатанински поклонник букмейкър опитва да си вземе дължимото от някакъв комарджия. И всичко това в един ден.
— И всеки замесен в случая лъже, лъгал е тогава, лъже и сега.
— Какво да правим? — попита той.
— Погледай малко телевизия — казах.






