ЛЛисторияЕщё одна глава — и целый мирВыбрать историю ↗

Об этой истории

Мрак Гиллиан Флинн На ослепителния ми съпруг Брет Нолан С живота простиха се Дей, защото Бен се оказа злодей: в дяволски пъклен захлас изтреби ги в нощен час. Мишел удуши през нощта, Деби накълца — изтече й кръвта. Мама Пати след туй се затресе — той главата й с пушка отнесе. Бебето Либи някак оцеля, ама за какво след таз беля? Ученическо стихотворение, ок. 1985 г. Сега Има в мен лошотия, съвсем истинска, като вътрешен орган. Ако ми разпорите корема, току-виж се изхлузила навън — месеста и тъмна — и тупнала на пода, та да я стъпчете. Злото е в кръвта на семейство Дей. Нещо не ми е наред. Никога не съм била послушно момиченце, а след убийствата станах още по-лоша. Малкото сираче Либи отрасна начумерено и безгръбначно, обикаляше разни далечни роднини — втори братовчеди, пралели и приятели на приятелите, киснеше по каравани или порутени фермерски къщи из цял Канзас. Ходех на училище с дрехи от по-голямата си сестра: ризи с пожълтели подмишници, панталони с провиснало дъно, нелепо широки и привързани с оръфан колан, пристегнат на последната дупка. На снимките на класа косата ми все не е както трябва, баретите висят на вървите си, все едно са летящи предмети, оплели се в гъсталак, а под очите ми винаги има издути торбички като на пияна хазайка. И може би едва забележима извивка на устните вместо усмивка. Може би. Не бях симпатично дете и се превърнах в много антипатичен зрял човек. Нарисувате ли душата ми, ще се получи драсканица с остри зъби. Беше потискащ дъждовен март, а аз лежах в леглото си и кроях планове да се самоубия — имах си такова хоби. Позволявах си това следобедно мечтание: пушка, устата ми, изстрел, главата ми отскача веднъж, втори път, кръв по стената. Пръски, струи. „Кремация ли искаше тя или погребение? — ще питат хората. — Кой ще дойде на погребението?“ И

Шрифт
Размер шрифта
-
+
Межстрочный интервал
↓
↑

Ако бях по-добър човек, тогава щях да положа длан върху ръката на Лайл и леко да я стисна, за да му покажа, че разбирам, че му съчувствам. Обаче не бях, достатъчно трудно ми беше дори да кажа „благодаря“. Бък скокна на дивана между нас, за да ме прикани да го нахраня.

Читать дальше

— Ами… какво ще правиш този уикенд? — попита Лайл, подръпвайки ръба на дивана на същото място, където Криси бе скрила лицето си с ръце и се беше разплакала.

— Нищо.

— Майка ми настоя да те поканя на тържеството по случай рождения ми ден, което организира — каза той. — Просто вечеря за приятели.

Хората празнуват рождените си дни, зрелите хора го правят, но Лайл го каза по начин, който ми напомни за клоуни, за балони и може би за яздене на пони.

— О, сигурно предпочиташ да прекараш времето с приятели — казах, озъртайки се в стаята за дистанционното.

— Да. Затова те каня.

— А! Ами добре тогава.

Опитах се да не се усмихвам, това би било ужасно, и се чудех какво да кажа, да го попитам ли на колко години е — след като през 1999 година е бил на дванайсет, значи, мили боже, сега е на двайсет и две? — обаче в този момент започнаха новините. Сутринта бяха намерили Лизет Стивънс убита — тялото й било на дъното на някаква клисура. Била мъртва от месеци.

3 януари 1985 г.

00:01 ч.

Скапаният Кинаки. Този град наистина нямаше да й липсва, особено през зимата, когато пътищата се изравяха и прешлените ти се преподреждаха, докато шофираш. Когато Пати се прибра у дома, момичетата спяха дълбоко. Деби и Мишел, проснати на пода както винаги, Деби положила глава върху някакво плюшено животно, а Мишел засмукала писалката си на пода и пъхнала дневника си под мишница — явно й беше удобно въпреки подгънатото под тялото краче. Либи си беше в леглото, сгушена на малко кълбо, вдигнала юмручета към брадичката и проскърцвайки със зъби. Пати се поколеба дали да не завие момичетата както трябва, но не искаше да ги буди. Вместо това им изпрати въздушна целувка и затвори вратата, а когато я блъсна мирисът на урина, установи, че в крайна сметка е забравила да смени чаршафите.

Торбата с дрехи беше изгоряла докрай, на дъното на камината бяха останали само мънички парчета. Един памучен квадрат с пурпурна звезда се мъдреше предизвикателно в пепелта. Пати пъхна още една цепеница за всеки случай и хвърли парчето точно под пламъците. После се обади на Даян и я помоли да дойде много рано сутринта, на зазоряване, за да отидат пак да потърсят Бен.

— Мога да дойда и сега, ако имаш нужда от компания.

— Не, отивам да си лягам — отговори Пати. — Благодаря ти за плика. За парите.

— Вече звъня да търся адвокати, така че утре ще имам списък. Не се тревожи, Бен ще се прибере. Сигурно е изпаднал в паника. Останал е да преспи у някого. Ще се появи.

— Много го обичам, Даян… — простена Пати, но се овладя. — Лека нощ.