Ако бях по-добър човек, тогава щях да положа длан върху ръката на Лайл и леко да я стисна, за да му покажа, че разбирам, че му съчувствам. Обаче не бях, достатъчно трудно ми беше дори да кажа „благодаря“. Бък скокна на дивана между нас, за да ме прикани да го нахраня.
Читать дальше
— Ами… какво ще правиш този уикенд? — попита Лайл, подръпвайки ръба на дивана на същото място, където Криси бе скрила лицето си с ръце и се беше разплакала.
— Нищо.
— Майка ми настоя да те поканя на тържеството по случай рождения ми ден, което организира — каза той. — Просто вечеря за приятели.
Хората празнуват рождените си дни, зрелите хора го правят, но Лайл го каза по начин, който ми напомни за клоуни, за балони и може би за яздене на пони.
— О, сигурно предпочиташ да прекараш времето с приятели — казах, озъртайки се в стаята за дистанционното.
— Да. Затова те каня.
— А! Ами добре тогава.
Опитах се да не се усмихвам, това би било ужасно, и се чудех какво да кажа, да го попитам ли на колко години е — след като през 1999 година е бил на дванайсет, значи, мили боже, сега е на двайсет и две? — обаче в този момент започнаха новините. Сутринта бяха намерили Лизет Стивънс убита — тялото й било на дъното на някаква клисура. Била мъртва от месеци.
3 януари 1985 г.
00:01 ч.
Скапаният Кинаки. Този град наистина нямаше да й липсва, особено през зимата, когато пътищата се изравяха и прешлените ти се преподреждаха, докато шофираш. Когато Пати се прибра у дома, момичетата спяха дълбоко. Деби и Мишел, проснати на пода както винаги, Деби положила глава върху някакво плюшено животно, а Мишел засмукала писалката си на пода и пъхнала дневника си под мишница — явно й беше удобно въпреки подгънатото под тялото краче. Либи си беше в леглото, сгушена на малко кълбо, вдигнала юмручета към брадичката и проскърцвайки със зъби. Пати се поколеба дали да не завие момичетата както трябва, но не искаше да ги буди. Вместо това им изпрати въздушна целувка и затвори вратата, а когато я блъсна мирисът на урина, установи, че в крайна сметка е забравила да смени чаршафите.
Торбата с дрехи беше изгоряла докрай, на дъното на камината бяха останали само мънички парчета. Един памучен квадрат с пурпурна звезда се мъдреше предизвикателно в пепелта. Пати пъхна още една цепеница за всеки случай и хвърли парчето точно под пламъците. После се обади на Даян и я помоли да дойде много рано сутринта, на зазоряване, за да отидат пак да потърсят Бен.
— Мога да дойда и сега, ако имаш нужда от компания.
— Не, отивам да си лягам — отговори Пати. — Благодаря ти за плика. За парите.
— Вече звъня да търся адвокати, така че утре ще имам списък. Не се тревожи, Бен ще се прибере. Сигурно е изпаднал в паника. Останал е да преспи у някого. Ще се появи.
— Много го обичам, Даян… — простена Пати, но се овладя. — Лека нощ.






